In memoriam: От днес небето над България е с една Донка по-светло

От тази земя днес си е тръгнала светлата душа на Донка Йотова – журналист, писател и приятел, която беляза времето в Стара Загора и родния си Казанлък със своето силно присъствие и борбен дух. За кончината ѝ на 79-годишна възраст съобщи нейният син – Станил Йотов, наследил по най-талантливия начин журналистическата професия на своята майка и на баща си – Венелин Йотов.

Познавах Донка Йотова от ранните си репортерски години, но по време на работата ми във в-к „Бизнес поща“ между 2006 и 2012 г. с нея станахме приятели. И днес се случва да цитирам Донка Йотова в една или друга ситуация. Окото ѝ безпогрешно различаваше кича от истинското изкуство, а журналистическото ѝ перо като рицарско копие пронизваше всеки фалш. Наричаше с насмешка неистинските неща „евтинджос“ и спираше да се занимава с тях. Когато с нещо беше засегната, имаше силата да не отвърне, да замълчи. Само късо да поемаше дъх, поглеждаше встрани и отмяташе глава без да отвърне и дума. Благородството и способността да бъде над дребните неща ѝ беше вродено. Като на любимата ѝ принцеса Анастасия, за която направи голямо разследване, събирайки прелюбопитни доказателства, че руската наследничка е прекарала последните си години в павелбанското село Габарево и през 1998 година издаде книгата „Романови – краят на една мистерия“.

Донка беше рицар на духа, истинска дама, широко скроен приятел, цветен човек и притежател на най-естествения чистосърдечен смях. Никога не се надсмиваше над другите, но притежаваше чудомирово чувство за хумор.

Донка Йотова беше най-авторитетният журналист в областта на културата. С нейните рецензии за културния живот в Старозагорско се съобразяваха и творците, и културните институции. Тя умееше да аплодира творческите полети на духа, но и да порязва безпощадно бездарието, скрило се под лъскава одежда.

Донка Йотова гореше с духа както на своето време, така и с копнежите по блясъка на миналото. Непрекъснато четеше, пишеше, спореше, просвещаваше. И имаше много приятели. Сред тях бях и аз.

Сбогом, приятелко. От днес небето над България е с една Донка по-светло.

----------------------------------

Донка Йотова е родом от Казанлък. Завършва „Българска филология“ в СУ “Св. Климент Охридски”, за кратко е била част от екипа на Историческия музей “Искра” в града на розите. Журналистическата си кариера започва през 1972 г., работейки в отделите „Култура” на в. „Сливенско дело”, в. „Септември” – Стара Загора, Радио Стара Загора, „Национална бизнес поща” – Стара Загора. Извън журналистическата дейност тя развива и своята писателска дарба с поезия, проза, есеистика. Между творбите ѝ е фарсовата новела „Кентавър на балкона”, разкази, стихотворения. Автор е на сборника „Пъкленият ритуал”, събрал малко известни до 2002 г. документални материали, свързани със съдбата на Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878), както и на поемата „Вселенско жертвоприношение”, съдържаща 600 стиха по същата тема. От нея са публикувани отделни фрагменти. Пише и две издания на документалната книга “Романови – краят на една мистерия”. През 2014 година представя пред старозагорската общественост книгата си „Времената. Следите остават“, поставяща основи на библиотека „Скрижали“, авторски проект на вестник „Национална бизнес поща“, а през 2017 г. и „Шест атома злато“. Сътворява и спектакъл „Хетерите“, реализиран от Студентската театрална студия при Тракийския университет.

Поклонението ще се състои във вторник – 26 декември, от 12.00 часа в църквата „Св. Троица“, а погребението ще бъде от 13.00 часа, в гробищния парк в село Богомилово.