Патка баня в Стара Загора възкръсна в очна клиника Трошев. Кандидатства за „Сграда на годината“

Емблематичната „Патка баня“ в Стара Загора е превърната в модерна очна клиника от инвеститора д-р Станимир Трошев. Сградата е запазила стила си и е  напълно готова да посреща пациентите. Номинирана е за „Сграда на годината“. Номинацията е признание не само за архитектурата, но и за усилията да запазим духа на града във времето, като му дадем нов живот, казват от Очна клиника „Трошев“.

„Сградата на ул. Хаджи Димитър Асенов“ 93 в града на липите – културен паметник с вековна история, беше напълно реставрирана с внимание към детайла и с уважение към миналото и, допълва инвеститорът.


Напомняме, че тази символична за Стара Загора сграда е построена през далечната 1929 г. по проект на известния старозагорски архитект Христо Димов по поръчка на частния инвеститор Раиф Мустафов. Това пише в книгата си „ Стара Загора в архитектурни образи“ арх. Живка Кирчева. Постройката е известна още като „Зелената баня“. Преди нея на същото място е имало турска баня.

Тя е изградена в популярния за Германия стил модерн със симетрична архитектура и е официално открита през декември 1929 г., разказа за Divident.EU Райна Антонова, специалист в отдел „Нова история“ на Регионалния исторически музей в Стара Загора.
Остава в историята като „Патка баня“ заради стилизираната фигура на лебед над входа и. 

Тя е работила като баня до 70-те години на 20 век. През 1995 г. е закупена от „Тексимбанк“ . Тогава е била преустроена и е излят огромен стоманенобетонен трезор под основното помещение. 5 години по-късно  е отдадена под наем на „Росексимбанк“. За няколко месеца е била стопанисвана и от ДЗИ.

Сградата -паметник на културата днес е собственост на известния офталмолог д-р Станимир Трошев.  Строителната част на обекта беше поета от  фирма „Теком“. Проектант на реконструкцията е арх.  Радосвета Кирчева, а ангажиментът за консервация и реставрация пое арх. Мария Каразлатева.

Настоявах всичко, което е останало автентично от оргиналната сграда, да бъде запазено при всички случаи, обясни за Divident.EU арх. Каразлатева. 
„Запазва се функционалната система на пространствата. Запазва се символиката, която арх. Димов е вкарал в сградата“, допълва тя.

Повече за проекта и историята на сградата може да прочетете  ТУК
както и ТУК