Председателят на Камара на строителите в Стара Загора Живко Стоянов: Строителната професия става все по-технологична и перспективна

Живко Стоянов е на 43 години и е изпълнителен директор на „Монтажинженеринг“ АД от 2013 година. Той беше избран единодушно за председател на Камарата на строителите в България - Областно представителство Стара Загора на отчетно –изборно събрание на браншовата организация, проведено на 9 октомври 2025 година.
Завършил е икономика в Сити Юнивърсити, Сиатъл, бакалавърска степен маркетинг и магистратура по финансов мениджмънт. 

– Господин Стоянов, Димитровден е не само празник, но и ден за равносметка в строителния бранш. Каква беше изминаващата 2026 г. за строителите на Стара Загора?
– Определено динамична година. Не бих казал, че в строителството няма работа – напротив, има обекти и има инвестиционна активност.

Фирмите работят в доста сложна среда – недостиг на хора, постоянно растящи разходи, все по-високи и често променящи се изисквания от страна на инвеститорите при нереалистично кратки срокове за изпълнение.

За Стара Загора допълнително важен е и процесът на икономическа трансформация на региона. За него се говори много и е предвиден сериозен финансов ресурс, но за бизнеса най-важният въпрос е кога тези средства ще се превърнат в реални инвестиции, предприятия и строителни обекти. Така че бих определил годината като добра по отношение на възможностите, но трудна по отношение на реализацията им.

– Колко са фирмите, членуващи в регионалната организация на Камарата на строителите днес?
– В областното представителство на Стара Загора към края на 2026 г. членуват 122 фирми. Но за мен по-важният въпрос не е просто колко компании членуват в Камарата, а доколко те участват активно в нейната работа и виждат смисъл от това членство.

Камарата трябва да бъде мястото, където проблемът на една отделна фирма може да бъде обсъден, да се види дали засяга и останалите и, когато е необходимо, да се превърне в обща позиция на строителния бранш.
Колкото по-активни са фирмите, толкова по-силен е и гласът ни пред институциите.

– Стигат ли големите инфраструктурни проекти в региона до старозагорските строителни фирми?
– Не в степента, в която бихме искали. В региона предстоят и вече се реализират сериозни инвестиции, но местните компании невинаги успяват да участват в тях като основни изпълнители. Често ги виждаме в ролята на подизпълнители.

Разбира се, има обекти, които изискват много голям финансов и технически капацитет и е нормално да се изпълняват от големи национални компании. Но според мен трябва да има повече възможности и за регионалния бизнес – самостоятелно или чрез обединение между няколко фирми. Не говоря за привилегии за местните компании. Говоря за реална конкуренция и за условия, които не изключват предварително добри строителни фирми само заради мащаба им.

В Стара Загора има компании с много сериозен опит, техника и квалифицирани специалисти. Би било добре значителна част от инвестициите, които идват в региона, да създават работа и за тези фирми.

– Кои са проблемите пред строителните фирми в Старозагорски регион?
– Ако трябва да ги подредя, на първо място бих поставил кадрите. Това вече е системен проблем и засяга почти всички строителни професии.

Но има и друг проблем, за който според мен трябва да се говори повече – качеството на проектната документация. Строителят все по-често се сблъсква с непълни или недостатъчно разработени проекти и много решения трябва да бъдат търсени в процеса на самото строителство. Това забавя обектите, увеличава разходите и често създава напрежение между инвеститор, проектант и изпълнител.

Имаме и сериозна непредвидимост на себестойността. Договорът може да бъде подписан днес, а реалното изпълнение да продължи година или повече. За този период цените на труда, материалите, горивата и услугите могат значително да се променят.
Не трябва да подценяваме и нелоялната конкуренция. Фирмите, които работят изцяло на светло, инвестират в безопасност, техника, квалификация и нормални условия за своите хора, имат много по-високи разходи. Не е справедливо те да бъдат поставяни в еднаква конкурентна среда с компании, които спестяват именно от тези неща.

– Как решавате основния проблем с липсата на кадри в бранша?
– Това вече не е проблем, който може да бъде решен само с обява за работа и по-висока заплата. Трябва да започнем още от професионалното образование. Да работим с училищата, да показваме на младите хора какво представлява съвременното строителство и че това може да бъде добра и перспективна професия.
Но и самите компании трябва да се променят. Ако искаме да задържим млад човек в строителството, трябва да му предложим нормална работна среда, възможност да се развива, обучение и перспектива.

Другата голяма посока е технологията. Според мен през следващите години няма как да решим недостига на хора само с повече хора. Ще трябва да работим с по-малко хора, но с по-висока производителност. Това означава повече механизация, автоматизация, дигитализация и, където е възможно, роботизация.

Работниците от трети страни също могат да бъдат част от решението, но не трябва да си мислим, че това автоматично решава проблема. Те също трябва да бъдат обучени, интегрирани и управлявани правилно.

– Завършихте ли новата база, която Камарата строи в Стара Загора?
– Новият офис на Камарата върви с планираните темпове. Предстои изграждането на инсталациите, след което започваме довършителните работи. Вярваме, че до средата на 2027 г. ще имаме напълно завършен офис, готов за официално откриване.
За нас този проект е важен, защото не искаме просто административен офис. Искаме място, което реално да се използва от строителната общност – за срещи, обучения, семинари и дискусии по важни за бранша въпроси.
Искаме там да можем да каним ученици, студенти, проектанти, представители на институциите и бизнеса. Ако успеем да превърнем офиса в такова професионално средище, тогава ще можем да кажем, че проектът действително е успешен.

– Ще отличите ли и тази година най-добрите си колеги и кои ще бъдат основните критерии за наградите?
– Да, разбира се. Това вече е традиция и според мен е една от хубавите части на нашия празник.
Трите обективни критерия за оценяване на представянето на фирмите за съответния период са нетните приходи от продажби, стойността на дълготрайните материални активи и средносписъчният състав.
Аз лично смятам, че наред с тези измерими показатели е добре да се отчитат и критерии, които по-трудно могат да бъдат изразени само с числа – качеството на изпълнение, репутацията на компанията, инвестициите в техника и технологии, спазването на правилата за безопасност и на нормативната уредба.
Защото голямата строителна компания невинаги е непременно най-добрата, както и по-малката фирма не означава непременно по-малко качество или професионализъм.
Има много добри фирми и колеги, които заслужават признание.
А кои ще бъдат отличените – нека все пак дадем шанс те първи да разберат на самия празник.

– Какво ще пожелаете на колегите си по случай Деня на строителя – Димитровден?
– На първо място здраве – на тях и на семействата им. Пожелавам им да имат достатъчно работа, но и работа, от която да бъдат удовлетворени. Да имат добри екипи, коректни партньори и инвеститори, които разбират, че качественото строителство има своята цена.

Нашата професия е особена – след нас остава нещо материално и видимо. Сградите и съоръженията, които изграждаме днес, ще останат десетилетия след нас. Затова бих пожелал на колегите след години да могат да минават покрай своите обекти и с удовлетворение да казват: „Това го построихме ние!“

Честит Димитровден на всички строители!