Историята на българската рок група "Гласовете", разказана от Шени Меламед

Ако търсите отправна точка за българския рок от края на 60-те и началото на 70-те години, има една сборна плоча, наречена „Най-доброто от Софийските бийт групи“. Все още можете да я намерите на относително смислени/ниски цени, ако проявите интерес да притежавате първата българска рок компилация, издадена през 1971 година от държавната компания "Балкантон".
Сред доста по-популярните „Щурците“ и „Сребърните гривни“, третата група в плочата са относително непознатите „Гласовете“. Кои са те, какви са те? Трудно можете да намерите информация.



Ако съдите по песента им „Месечко ясен“, имате завършена психиделична рок група, която използва елементи от рок, народна музика, прогресив рок, в доста по-дълга като времетраене композиция, различна от типичните китарни бийт теми на другите групи в плочата. Ако имате доста по-голям късмет, може и да попаднете на другите им плочи, издавани от Балкантон – сборният сингъл с песни на Атанас Бояджиев (“Новобранска“), както и още два пъти „Месечко ясен“ излиза в още две сборни плочи през годините. Това ли е всичко?

Всъщност, далеч не е всичко. "Гласовете" са пет момчета от София, една от първите български рок групи, създали почти 20 композиции, повечето от които не са излизали никога на плоча. Всички тях, като и доста повече снимки можете да откриете на фейсбук страницата на Рок група „Гласовете“, а специално за вас, Шени Меламед разказва и отговаря на някои интересни въпроси за историята на групата и българския рок.

Историята на Гласовете

Рок групата „ГЛАСОВЕТЕ”, (или както е популярно тогава Вокално-Инструментален Състав), е създадена от Митко (Д.Димитров) и Шени (Ш.Меламед), в бурните години на раждане и неудържим възход на българския рок. Двамата приятели, свързани от трайно увлечение по рок-музиката, са здравата основа на цялостното развитие и творчество на групата. 
С две кухи китари и много мерак се подготвя първият кратък репертоар от кавъри на хитове в градинката на „Седмочисленици”. Тук са първите публични изяви на дуото, тук е избрано и името на групата, първоначално на английски - по тогавашната мода сред групите – THE VOICES. След първите аплодисменти и одобрението на махалата следва завоюването на по-големи сцени – танцовите забави в Руската гимназия (където учи Шени), Техникума по механотехника (където учи Митко) и Домът на Правниците.



Успехът ражда нуждата от още песни, но вече и от инструменти, уредби, нови членове и крайна сметка – от изграждане на пълноценна група, естествено по модела на The Beatles. В групата влизат Тошко Крушев – барабани и Сергей Саръмов – бас. За усилватели се ползват един студиен магнетофон и грамофон, а се пее с микрофоните и уредбите на залите, в които са участията.

Кое повлиява музиката на Гласовете, която е една от различните групи през бийт епохата в България?

„Колкото до влиянията - на първо място The Beatles и други популярни тогава групи, но също и The Monkees (имаше негласно правило сред групите тогава, който първи изпее пред публика песен на чужда група, я запазва монополно в репертоара си. И когато всички посягат към Бийтълс и Стоунс, се наложи да погледнем леко встрани и така завзехме The Monkees, които бяха доста съпосочни с музикалните ни стремежи). От тях и от Бийтълс научихме колко красиви могат да бъдат песните, от хипитата взехме цветните дрехи и дрънкулки, , от настъпващия рок - драйв и хъс за напредък, от българския фолклор – мистиката и полифонията и така се получи амалгамата на нашия вариант на български мелъди рок.
Налагаше се да работим с признатите композитори, много малко наши песни сме прокарали до запис. За нас оставаше да проявим творчество и да се покажем в аранжимента и изпълнението. Така стана и с “Месечко Ясен“ на Георги Тимев, която се превърна в нещо като наша визитна картичка. Песента бе класирана за „Златния Орфей“, а той се осмели да я повери на нас (а не на изявен солист плюс бенда на Радиото, както бе общоприето) и не ни се бъркаше в аранжимента, затова се получи. Подобна е случката с музиката към филма "Деца играят вън" - от композитора получихме два реда петолиние, общо 8 такта, от които направихме 12 аранжимента в различни стилове и стана доста добре.

Как се снабдявахте с музика по това време?

„Всеки роднина, близък или приятел, който пътува в чужбина, беше затрупван с поръчки за плочи. Най-богат и сериозен беше пазарът на пристанищата, моряците носеха повече бройки, които местните черноборсаджии купуваха и препродаваха в София и други градове. Направо е чудо, как без Интернет се намираше нова музика, не беше никак лесно, но усилието си струваше.“

Скоро почти едновременно членовете на групата започват да следват висше образование. Групата заслужено става представителна на Висшия Машинно – Електротехнически институт (сега Технически университет), вече с името си на български - „ГЛАСОВЕТЕ”. Това осигурява първите фабрични усилватели (ужасните „Моно 25”) и огромните, едва преносими колони, изработени с труда на студенти и асистенти. Китарите, разбира се, са правени от прочутия тогава майстор Горко. 
По различни причини в групата влизат Кольо Желевски – барабани и Емил Монов – клавишни. Групата вече е любима на софийската младеж, залите се пълнят и признанието не закъснява. „ГЛАСОВЕТЕ” са поканени и участват заедно със „Сребърни гривни” и „Щурците” на пролетните балове на Художествената академия – единствената по това време свободна и нецензурирана рок сцена. Това е най-престижното място за изява на рок-група в София, което цъфти всяка пролет за по няколко дни. Там се опитват да се натъпчат всички фенове на рока, там групите и публиката са облечени и се вихрят като на истински рок-концерт, нещо нечувано и официално недопустимо по онова време, а заради това – прекратено, след само три години.

Какво представляваха рок концертите през 60-те и 70-те години?

„Официалните участия бяха предимно с български песни, всичко трябваше да е на български и да не е много хард. А и да не е двусмислено, (Щурците например имаха проблеми с песента на Бийтълс "Back in USSR", което заглавие някой злонамерен беше много зле превел). Разбира се - задължително прилично подстригани, обръснати и облечени, поради което дори на снимката от сцената на Орфея личи как сме замазвали косите с вода и захар. Имаше и дребни хитрости - снабдихме се със Служебни (поименни) бележки, че участваме в снимките на филм, после от Сатирата, където участвахме в "Обличането на Венера", а когато нямахме оправдание и ни хванеха - щем не щем се подстригвахме. Още си пазя една призовка от милицията "Да се яви прилично подстриган".



Не си спомням някой да ни е контролирал репертоара, но се контролирахме сами в тези рамки, просто за да има и следващи участия и записи. Е, все пак прокарвахме и по нещо "по така" за нас и публиката.“

Официалното признание е вече неизбежно и идва с първото интервю на групата по радио „Хоризонт”. По това време основна цел става снабдяване с първокласни инструменти и апаратура, постигната с къртовска работа – пренасяне на дини и разтоварване на въглища през лятото и пестене на всяка стотинка през останалото време. И накрая групата се оборудва с мечтаните топ-уредби VOX, с каквито свирят The Beatles и с маркови китари Hofner и Framus.

Разпознаваха ли ви по улиците?

„В българския локален софийски смисъл - да, познаваха ни, радваха ни се, но далеч от истерията по световните групи. Но и толкова ни стигаше...Едва след "Златния Орфей" се легитимирахме малко като „звезди““



За радост жертвите си струват – вече няма технически пречки и „ГЛАСОВЕТЕ” влизат в студио! Появяват се на бял свят първите записи на групата – песни на утвърдените композитори Атанас Косев, Ангел Заберски, Петър Ступел, Георги Тимев, Борис Карадимчев. Тези песни съставят т.н. репертоар за „официални” участия, на които в онези години освен български песни, бе напълно немислимо да се изпълни повече от един (и то кротък) кавър на чужда песен. Благодарение на тайно благоразположен към групата тонрежисор в Студио 1 на Радиото, крадешком се реализират и записи на няколко авторски песни на Шени и Митко, докато всемогъщата Комисия на Радиото (цензура, без одобрението на която не се излъчва нищо) по принцип не допуска песни от неизвестни и „непрофесионални” композитори. По това време Б.Панов заменя Емо на клавишните.

През 1968 г. „ГЛАСОВЕТЕ” започват сценичните си участия и музикалното оформление на постановката „Обличането на Венера” в Сатиричния театър, които продължават до свалянето на пиесата от репертоара на театъра.
Групата трупа актив и фенове с участия в ежегодния „Младежки конкурс за забавна песен”, в телевизионната „Мелодия на годината”, в Новогодишните телевизионни програми и концерти в най-голямата тогава зала "Универсиада". По действащите изисквания и въпреки музикалната си подготовка, налага се членовете на групата да се категоризират пред Концертна дирекция, за да имат право официално да изнасят концерти и да получават хонорари. Започва завоюването на най-големите за времето си концертни подиуми в столицата и по страната.

Можеше ли човек да се издържа само от участия по това време?

„Твърдо - не, разходите за апаратура и инструменти, както и за необходимите за това долари, бяха многократно по-големи от хонорарите, независимо официални или на черно. Някак не сме мислели за това, участието в група си беше постоянна работа 24/7 и носеше много радост и удовлетворение, но без материално изражение. Налагаше се музиката да се съвместява със следването за "сериозна" професия, после и със самата „сериозна“ професия. Това неминуемо водеше до противопоставяне на интереси и разпад на накои групи.“

През 1971 г. „ГЛАСОВЕТЕ” участват във финала на най-престижния фестивал за поп-песни „Златният Орфей” с песен на Георги Тимев. Изпълнението им е излъчено по БНТ и издадено на грамофонна плоча от „Балкантон”. Групата участва в издаването на няколко сборни албума – „Най-доброто от софийските бийт групи”, „Мелодия на годината”, авторския сингъл с песни на Атанас Бояджиев и др.


 
Как се появи плочата “Най-доброто от Софийските бийт групи“ – първата българска компилация с рок групи?

„Участието ни на живо в заключителния етап на „Златния Орфей“ бе и връх на своеобразната официална легитимация и признание на "Гласовете". Изборът на конкретните групи за плочата бе отражение на "допуснатите" тогава до официални изяви групи. Имаше желание от утвърдените композитори да пофлиртуват на местна почва със световния възход на групите - затова Георги Тимев ни даде песента си. Явно подобни желания е имало и в Балкантон и едното плюс другото доведоха до появата на плочата. 



Но кой конкретно е измислил това - нямам идея, ние нямаме участие в процеса, те са взели готовия запис за Орфея и ние се събудихме една сутрин с плочата по магазините! Голяма радост беше, наистина! Това ни донесе и голямо признание сред колегите, но не помня да е имало хонорар, а и тогава това не е било особено важно.“
Следва завоюване на нова територия – аранжиране и запис на музиката на Борис Карадимчев към филма „Деца играят вън”. Саундтракът и подходът на групата при създаването му е феноменален за времето си и се ползва от групата в още няколко филма.

Завършването на висше образование, влизането в задължителната тогава казарма и необходимостта от поемане на нови, различни отговорности в живота изправят непреодолими препятствия пред членовете на групата. „ГЛАСОВЕТЕ” като група напускат музикалната сцена през 1972 г. В продължението Шени свири с „Нестинари”(саундтрак на филма „Последната дума“ с песента „Носете си новите дрехи, момчета“) и в Ансамбъла на ГУСВ, Митко с Вили Кавалджиев и „Сребърните гривни”, но магията на „Гласовете” е изчезнала невъзвратимо.

Мислили ли сте да издадете събрана колекция на Гласовете на плоча или компакт диск – почти 20 песни от различните години на групата?

„За съжаление, нямам идея къде какво се пази, а записаните наши собствени песни се броят на пръсти. Основните авторски права на другите записи са на композитори, на аранжори и чак тогава сме ние, така че подобна идея  е „кауза пердута“. А и надали би предизвикала достатъчен интерес.“

Всичко създадено или изпълнено от групата носи белега на първичната и леко наивна поетика, на изчистена и душевна мелодичност, на неагресивна, авангардна за времето си музикалност и като цяло напълно се вмества в красивата рамка на Melody Rock-and-roll.
С цялото си творчество, с всичко написано, изпято и заснето на сцените и в студията, „ГЛАСОВЕТЕ” оставят една видима, свежа и мелодична следа в историята на българския рок. 

Какво биха казали Гласовете на младите хора днес?

„Нищо, те знаят повече от нас, само: Не губете нито секунда, защото музиката страшно се променя под настъплението на технологиите и прищевките на модата. Но преди изкуственият интелект окончателно да изхвърли човеците композитори и изпълнители, има още малко време, което очаква новите красиви мелодии и завладяващи текстове. Това кратко време е ваше! Грабнете го!“

Коментар в края

Всъщност, наистина Шени  Меламед е прав – грабнете го. Споделете го с приятели, близки, за да запазим спомена за онова време. Без миналото, ние няма как да градим бъдеще. И въпреки притесненията на групата, че „няма да има достатъчно интерес“, такъв има. Оригиналният пост във FB достигна до 30 000 човека и не, нямаше нито един негативен коментар или постоянните недоволни. Все ми се иска да вярвам, че някой ще успее да се запали и да даде нов живот на музиката на старите български рок групи. Творчество, което трябва да се помни, за да можем да си докажем, че и нас ни е имало на географската рок карта на света по онова време.