Бизнесът на Стара Загора: Икономическите ползи от влизането ни в Шенген ще се усетят веднага

От 0 часа на 1 януари  България и Румъния са част от Шенгенското пространство.  Фундаменталната идея на Шенгенското споразумение и Конвенцията за неговото прилагане е да бъде осигурена възможността за свободно пресичане на границите между Шенгенските държави, като в същото време се гарантира необходимото ниво на сигурност на държавите-членки. 

Потърсихме мнението на представителите на старозагорския бизнес за прекия, икономически ефект от влизането на България в Шенген.

Станислав Папазов, Топалов транспорт " ООД
"Безспорно този ефект ще се усети най-силно от транспортните фирми", казва Станислав Папазов,  управител на най-голямата фирма за международни превози в регион Стара Загора - „Топалов  транспорт“ ООД. Компанията е базирана в град Казанлък, основана е преди повече от 25 години и членува в Транспортната камара. Обслужва много предприятия от областта, основно от хидравличния сектор. Над 50% от бизнеса на „Топалов транспорт“ или повече от 90 камиона, са ангажирани с  международния транспорт. 

„Топалов транспорт“ превозва продукцията на „Капрони“, на „М +C Хидравлик“, на „Прогрес“ - Стара Загора и други. „Премахването на граничния контрол ще има осезаем положителен ефект върху транспортния бранш. То ще елиминира чакането на границите, което от своя страна ще увеличи пробега на камионите и ще намали разходите на километър, подобрявайки конкурентността на българските експортни стоки. Важна е и ползата от общия екологичен ефект заради съкратеното време за преминаване на граничен контрол по суша.

Обемът на генерираните вредни емисии следствие престоя на границата между България и Румъния възлиза на 46 162 тона годишно. С премахването на граничните проверки ще намалеят въглеродните емисии. Премахването на граничния контрол ще ускори значително транспортните процеси и ще намали разходите за международни превози. Ще донесе значителни промени за международните транспортни услуги в България, като те ще засегнат граничния контрол, логистиката, икономиката“, каза Папазов.

Според проучване, страната ни е губила над 1 млрд. лева годишно от това, че не сме били част от Шенгенското пространство. Влизането ни в Шенген би помогнало и на Бюджет 2025 г., като ще подсили износа и ще се намалят таксите, както и загубите на капитали по границата. 

Колите на „Топалов транспрот“ прекарват средно в чакане  на границата с Румъния 16-17 часа. От падането на проверките ще се спестят много разходи за гориво. Това би направило и професията по-атрактивна, което е голям плюс за сектора, изпитващ глад за кадри, смята управителят на казанлъшката транспортна компания.

Освен административните проверки, инфраструктурата също е фактор, който влияе на времето за престой на границата. Подобряването ѝ ще отнеме доста време, но е важно да се правят усилия и в тази посока.

Икономически ефект Престоят на 1 камион за 24 часа на границата струва по 10 евро на час. Тук влизат възнаграждение, паркинг, застраховки, амортизации и други. Това на годишна база прави около 300 млн. лева преки разходи на транспортните дружества за престоя между България и Румъния. Тези 300 млн. лева на практика се плащат от клиентите на транспортните фирми, казва Станислав Папазов.

Според него на този етап не може да се гарантира поевтиняване на транспортните услуги. Очакванията на бранша обаче са за повишаване на рентабилността, както и професията шофьор да стане по-желана.

След приемането на България в Шенген, производството в страната ще стане по-конкурентоспособно, защото ще стига много по-бързо до клиентите, категорични са от транспортната компания. 

Инж. Евгени Станчев, "Енергоремонт - Гълъбово" АД
Прекият ефект за бизнеса от приемането на България в Шенген е безспорно голям, казва и инж. Евгени Станчев, прокурист на най-голямото предприятие за ремонтни работи в сферата на енергетиката „Енергоремонт – Гълъбово“ АД. Според него прекият икономически ефект от Шенген за България ще бъде дори по-голям от евентуалното ни приемане в Еврозоната. 

За предприятие като „Енергоремонт – Гълъбово“ от изключителна важност е съкращаването на сроковете за доставка на произведената продукция. Понякога камионите на компанията са били блокирани по две седмици на границата, което обърква всички последващи процеси по монтаж, тестови и пускови операции.

„Очаквам цените за транспорт да станат по-ниски. Шофьорите ще правят по-кратки курсове. Транспортният бранш ще поеме глътка въздух, защото в момента той на практика не може да се самоиздържа. И всичко това най-вече заради безкрайните чакания на границата“, казва инж. Станчев.

"Стандард Профил" - Стара Загора
Не по-малки са очакванията и в автомобилния бранш. Така, например в предприятието за производство на уплътнения за автомобили „Стандард Профил“ клиентите сами имат ангажимента да осигурят транспорт за превоз на произведената в завода в Стара Загора продукция. Ако сега са необходими 10 камиона, то може би след влизането ни в Шенген ще може да се обслужва същата транспортна линия с 8 камиона“, смятат от ръководството на предприятието. 

Като част от Шенген България може да развие и предимствата си на транзитна страна. Очакваното общо разширяване на пътуванията в рамките на Шенгенското пространство ще увеличи и броя на преминаващите през България. Основните направления са две – от Турция и Гърция към Западна Европа, и за всички пътуващи от страни членки на Шенгенското споразумение към курортите на Турция и Гърция.

Присъединяването към Шенген на България и Румъния ще създаде допълнителни условия за развитие на общо икономическо пространство в региона. Това предполага интеграция на веригите на добавена стойност, т.е. задълбочаване на взаимната обвързаност на предприятията в региона. Компаниите ще имат право да избират къде да позиционират отделни центрове за услуги и дейности, т.е. там, където открият най-големи бизнес предимства, като тези центрове ще обслужват територии през националните граници.

Подобряване на бизнес средата
Отпадането на вътрешните граници в ЕС и унифицирането на изискванията към стоките (санитарни и пр.) премахват сериозни пречки и улесняват търговията в рамките на Съюза. От друга страна, прилагането на европейските изисквания за външните граници на Съюза ще намали пречките и пред търговията с трети страни – чрез въвеждането на системата на „единен фиш“, „контрол на едно спиране“ (съвместен граничен контрол от двете държави), ускоряване на преминаването, подобряване на ГКПП и построяването на нови, повишаване качеството на обслужването и прочие.