Земеделските стопани ще могат да поддържат до 7% от обработваемите си площи като угари

В  Стара Загора  за поредна година се проведе земеделски форум „Фермата: Агроиновации и тенденции“. Форумът събра на едно място представители на Министерството на земеделието и храните, Постоянното представителство на България в Брюксел, на Националната асоциация на зърнопроизводителите, на Българската асоциация Биопродукти (БАБ), както и на Съюза на зърнопроизводителите Маркели. 

Те обсъдиха актуални и важни теми за сектора, свързани със земеделието и новите технологии, основните елементи на стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на България до края на програмния период на Европейския съюз през 2027 г., както и какво предвижда новата Обща селскостопанска политика на ЕС (ОСП) и планът по Механизма за възстановяване и устойчивост. Също така бяха обсъдени възможностите за финансиране на агросектора. 
Програмата на конференцията откри Снежана Благоева, пълномощен министър в Специалния комитет по селско стопанство в Постоянното представителство на България в Брюксел. Тя засегна темата за Зелената сделка и земеделието в перспектива, с референция към новата Европейска комисия и представи визията за общата селскостопанска политика след 2027г. 
Снежана Благоева подчерта, че има забавяне в реализирането на Зелената сделка, както и забележимо смекчаване на изискванията за това. Държавите членки на Европейския съюз имат по-голяма гъвкавост в прилагането на изискванията на национално ниво. 

Тя хвърли поглед и към ОПС след 2027 г. като сподели, че, сред основните елементи, които са обект на обсъждане са подмладяването на сектора, околната среда и търговската политика. Докладът от Стратегическия диалог (СД) поставя екологичния преход на сектора като основен приоритет. Според изводите в него трябва да се работи за подобряване прилагането на съществуващото законодателство в Европейския съюз и да се изработи методология за оценка на въздействието на селскостопанските продукти и системи върху климата. Тя представи и гледната точка на министрите. Те са убедени, че е нужно да се работи в партньорство с фермерите. Гарантирането на техните доходи ще подобри позицията на фермерите в производствената верига. 

Аделина Стоянова, директор на дирекция „Директни плащания“ към Министерството на земеделието и храните представи прилагането и възможностите за намаляване на административната тежест, екологичната устойчивост (ДЗЕС) и инвестиционните възможности. Също така представи и изискванията и интервенциите, свързани с плащане на площ и животни от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) 2023-2027 г. Тя подчерта, че пазарът на труда в момента е изключително сложен в целия Европейски съюз, тъй кат има отлив на квалифицирана работна ръка. 
В екосхемите са направени промени, които са свързани с намаляване натиска на зелената политика, стана ясно от думите на Аделина Стоянова.

На първо място това е ангажиментът, свързан с възможността за подпомагане на угарите, който се осигурява в рамките на еко схемата за поддържане на екологичното разнообразие и екологичната инфраструктура (т.нар. Еко БРЕИ).
Стоянова припомни, че отпадна задължителното изискване поне четири процента от обработваемата земя да бъде използвана за непроизводствени площи.
Ограничението се налага, за да не се окаже, че в стопанството всички площи са угари и трябва да бъдат подпомагани като такива.
Необходимата ставка, която е определена за поддържане на угарите в рамките на тази еко-схема е 50 евро на хектар.

Изискването е както при останалите угари да има поне една обработка в периода от 1 януари до 15 юли, и в рамките на този период да не се извършва производство.
Мнозина стопани са се сблъсквали вече с т.нар. недопустим слой на Министерството на околната среда и водите. Този слой не може да се заяви за подпомагане поради забрана за извършване на земеделска дейност.
След разговори с експертите от Министерството на околната среда и водите, вече има постигнати известни промени.
Тези слоеве са определени като райони с ограничения за опазване на определени тип природни местообитания.
Всеки, който има земи, които попадат в този слой, може да избира два варианта за тях.

Първият вариант е да поеме едногодишен ангажимент в рамките на екосхемата за биологично разнообразие, който е екологична практика 1 - поддържане на екологична инфраструктура и непроизводствени площи. Заявявайки тези площи по тази схема фермерите могат да получат ставка от 98 евро на хектар, като върху тези площи не извършват земеделска дейност.
Случай че фермерите не заявяват помагане за тези площи, те могат да ги стопанисват и обработват по начина, който съответства на практиките в тяхното стопанство.
Във връзка с въвеждането на дерогацията за угарите, вторият ангажимент, който имат държавите, е да осигурят възможност за създаване на други елементи, които да се поддържат в рамките на една година като елементи на екологичната инфраструктура.

"Затова ние сме включили като практика създаване на буферни ивици в обработваеми земи. Досега практиката беше поддържане на буферни ивици, сега вече има ставка за създаване на такива ивици в обработваеми земи в размер на 451 евро на хектар. Изискването е тези буферни ивици да бъдат с ширина от 1 до 20 м. Те могат да бъдат разположени вътре в парцела или в краищата му там, където стопаните преценят. Буферните ивици могат да включват различни варианти на покритие - естествена покривка, угари, специфична растителност, включително и цъфтящи растения. Тези ивици не може да се създават от инвазивни видове", обясни още Стоянова.