Стихосбирката „Загадката Венера” на Явора Стоилова бе представена в Чирпан. Книгата е събрала 70 стихотворения и пет поетични импресии, отдадени на загадката Жена от всички времена.
Силна и слаба, земна и божествена, тя е мистерия, притаила очарованието на най-вълшебната житейска приказка – тази на самия Живот. Любима и майка, мъдра господарка, пазеща традициите на фамилията, вярна другарка и нежна лечителка на човешките недъзи и болки. Песента на света!

Такава е Жената в поезията на Явора Стоилова: галактическа горест, блян по Недостижимото и топъл вятър, милващ сърцата.
Стоилова има вяра, че изкуството е разговор-среща сред човешките сърца и души. Музиката и словото изпълват богатия артистичен живот на дъщерята на художника Васил Стоилов и потомка на Яворов, която е създател на поетичните „Витражи “, „Сърце без дом“ (поезия и проза) и есеистичните книги „Баща ми “, „Обречени “ и „Момичето, което нарисува Анорексията “. За нейния живот и творчество пред публиката говори литературният изследовател и историк Катя Зографова.

Авторката на "Загадката Венера" бе възприпятствена по здравословни причини да присъства, но репетира в домашни условия с актьорите Елена Петрова и Христо Чешмеджиев, представянето на великолепното си творчество пред чирпанска публика. Мелодичността на словото бе подчертано от таланта на чирпанската китаристка Александра Костадинова и Йордан Петков – пиано.

Тя е родена в семейството на художника проф. Васил Стоилов и литературната изследователка д-р Ганка Найденова, племенница на поета Пейо Яворов. Явора Стоилова е посветена на изкуството, което докосва човешките сърца и души. Завършила Римската консерватория „Санта Чечилия“, специалност оперно пеене, музиката насища богатия ѝ артистичен живот, давайки простор и на силния ѝ поетичен талант.

Явора Стоилова е носител на два сребърни медала за поезия и проза, връчени ѝ в кметството в Рим. През 2012 г. тя преживя трагичната загуба на своята единствена дъщеря, талантливата художничка Василия Стоилова.

За учителите, озарили пътя ѝ в изкуството и живота, Явора Стоилова споделя вярата си, „че поколения наред работят за раждането на един творец. Но нищо няма да излезе от него, ако не намери собствения си път – дори да е скромна пътечка. Това всъщност са думи на Василия, изречени пред журналист във връзка с влиянието на дядо ѝ Васил Стоилов върху начина ѝ да рисува. Моята поезия живее под друга страховита сянка – тази на Яворов! Но нямаш друг изход освен да приемеш великите като учители. А после, когато си научил, доколкото ти е възможно, да тръгнеш по собствен път, ако успееш да го намериш! Да бъдеш сам учител на себе си!“

За съпруга си, японският поет Кен Нагай, казва, че той я е научил как се обича чуждо дете като свое. „Научи ме на търпение и на това да се усмихвам в най-трудните моменти. Той ми помогна да живея дори след смъртта на единственото ми дете Василия. А когато Василия напусна този свят, разбрах че съм научила от нея как човек може да съществува дори отвъд материята, от която сме създадени, да бъде само дух и трепет на светлина… Изобщо, не спирам да се уча. Човек цял живот е ученик – до момента, в който се почувства достатъчно знаещ, за да бъде учител!“

Текст: Община Чирпан