Христо Ковачки: Лигнитните въглища крият ценни редки метали, стратегически важни за Европа

Отписаните от мнозина лигнитни въглища като източник на електроенергия може да се превърнат в източник на ценни метали и редкоземни елементи, които попадат в списъка на стратегически важните суровини на Европейската комисия.

„Въглищата, които някои определяха като ресурс на миналото, може да се окажат суровината, която да даде ресурса на бъдещето. И това не е екзотика или химера. България има три големи въгледобивни региона,които могат да се превърнат в ключови центрове за добив на редки метали и дори за развитието на научна и развойна дейност на високо ниво.

За това говори в интервю за в-к „24 часа“ енергийният експерт и консултант Христо Ковачки.

Според него развитието на България в областта на добива и търговията с редки метали може да изведе страната ни до важен фактор в световната икономика и геополитика. 
Повод за такъв тип държавническо мислене, според Христо Ковачки, дава лавината от светкавични решения на новия американски президент Доналд Тръмп, много от които изразяват стремежа му САЩ да остане индустриален и технологичен лидер на света.

„Страната ни има големи богатства, които просто не използва. Един от най-ценните ресурси на света са редките метали. Те са в основата на технологичния напредък. Нали виждате за 30 - 40 години какво постигна Китай в тази посока? Страната „държи ключа" към много от най-редките метали и диктува правилата в целия свят с решенията и политиките си по повод износа им. Считам, че България също би имала значителен стратегически потенциал в тази област“, подчертава Христо Ковачки.

Според него се нуждаем от държавна политика и стратегия в областта на добива на редки метали. „Изпълнителната власт може да покани подобни компании и да им предостави условия да извършат своята проучвателна дейност и да създадат основите на този практически нов отрасъл на територията на нашата страна“, смята той, като припомня, че в САЩ, които са важен стратегически партньор на България, има немалко компании, които отдавна разработват технологии за извличане на редки метали от въглищата и от остатъчните продукти, получавани при тяхната експлоатация.

Това ще даде възможност на България да започне технологичен и индустриален рестарт, от каквито се нуждае, за да не остане държава, създаваща единствено обслужващ персонал.
„България също се нуждае от реиндустриализация, защото една икономика, която иска да бъде устойчива и успешна, не може да се крепи единствено на сферата на услугите. У нас в този сектор се създава почти 70% от БВП, в индустрията под 30 %, а остатъкът е за селското стопанство. Това да сме „страна на услугите" може да звучи привлекателно, но ни води в задънена улица“, категоричен е Христо Ковачки.
Държавите, които определят глобалния дневен ред са тези, които развиват могъщи индустрии, нови технологии и България може да бъде сред тях, ако започне реална реиндустриализация.

България въобще не е малка страна, а класическа средноевропейска държава, включително и като брой на жителите, въпреки демографската криза. „Разположени сме на изключително стратегическо място и сме част от огромен политически и икономически гигант като Европейския съюз. Не бива да се подценяваме“, подчертава Ковачки.

Според него гигантът Европа също трябва да се събуди и час по-скоро да излезе от технологичната летаргия. „В противен случай съществува опасност да се превърне в периферия, а ние в периферия на периферията. Вижте какво прави Илон Мъск, вижте какво правят САЩ и Китай. В този смисъл българската икономика също се нуждае не само от реиндустриализация, но и от идеен и технологичен рестарт“, смята Христо Ковачки.

Той припомня, че редки метали има и в скално-земните маси, които се получават при откривните работи във въгледобивните рудници и дори във въглищната пепел в сгуроотвалите. Развитието в областта на добива и търговията с редки метали може да постави България на изключително важно място и в световната икономика и геополитика. Да се развие и подкрепи подобна важна сфера е проява на държавнически и икономически здрав разум, убеден е той.

Европейските политики също насърчават добива на редки метали. Европейскатакомисия има списък от 20 критична материала – предимно метали, които са стратегически важни суровини, а се внасят единствено от трети страни.

„Такъв, например, е антимонът, който през последната година доби изключителна популярност, след като Китай значително ограничи износа му към останалия свят чрез административни мерки“, посочва Ковачки.
Големи количества редкоземни и радиоактивни елементи се намират в разтворено състояние във водата включително и в световния океан. Изследванията показват, че редкоземни елементи се отлагат на повърхности,през които през годините на съществуването на планетата Земя са преминавали големи количества вода. Това са порести повърхности, които изпълняват ролята на филтър. Лигнитните въглища имат подобна пореста структура, голямо съдържание на вода в тяхната структура и се намират на повърхността на Земята. Много от тези стратегически елементи са част от структурата на лигнитните въглища, достигайки тяхната кристална решетка. 

Възможният добив на редкоземни елементи се извършва чрез съвременни методи за обогатяване на лигнитните въглища преди изгаряне. Също така и от пепелта, получена в резултат на изгаряне на въглищата.