Прасето е офлайн: Какво ни показаха хакерите, които изключиха хладилниците на Европа

В нощта срещу 2 ноември някой влезе през интернет в хладилниците на супермаркети в девет европейски държави и ги превърна в „печки“.
В шведското градче Шьобо витрините в един магазин на ICA сутринта показвали 50 градуса. В Белгия хладилниците в Delhaize, Carrefour, Intermarché и Spar били превключени на „размразяване“ – режим, в който на практика започват да топлят. В Ирландия веригата SuperValu изнесла цялата охладена и замразена стока от 13 магазина. Засегнати са още Естония, Нидерландия, Финландия, Люксембург, Португалия и Сицилия. Един месар в Хове, до Антверпен, влязъл сутринта в магазина си, видял, че хладилниците са на 18 градуса, и изхвърлил месо за 15 000 евро.

Това беше вторият удар.
Първият беше във Франция, малко по-рано – в нощта срещу 12 октомври. Тогава пострадаха над 700 магазина на най-големите вериги в страната, а на места техниката дори се запалила. Загубите се броят в десетки милиони евро. Никой не пое отговорност. Белгийските специалисти по киберсигурност казват открито, че извършителят може и никога да не бъде открит.
Европейският комисар по земеделието Кристоф Хансен нарече случилото се посегателство срещу храната на целия континент и поиска от търговците да проверят доколко са готови за подобно нещо. У нас темата мина почти незабелязано. А тя ни засяга пряко.

Как се „убива“ хладилник

Не е трудно. И точно това е страшното.
В един модерен супермаркет всички хладилни витрини и камери се управляват от една малка кутия – нещо като компютър, който следи температурата. Тази кутия е свързана с интернет, за да може фирмата, която поддържа техниката, да я наблюдава от офиса си и да не праща човек за всяка дреболия. Производителите сами се хвалят, че така посещенията на техници падат с до една трета. Спестяването е истинско. Само че има и цена.

Хакерите не са разбивали никакви сложни защити.

Просто са намерили кутии, които стоят „на открито“ в интернет, с паролата, с която са излезли от завода, и със софтуер, който никой не е обновявал от години. После са сменили една цифра – температурата.
Две седмици преди втория удар една фирма за киберсигурност преброила близо 13 000 такива хладилни системи в 99 държави, до които всеки може да стигне през интернет. Четири от всеки пет работят със стар софтуер. След удара Франция за три седмици намали своите от над 1800 на 220. Значи може да се направи, и то бързо.

Същите кутии работят и у нас – в магазините, в кланиците, в мандрите, в складовете, където болниците пазят ваксини. Колко от тях са отворени към интернет, не знаем. Още никой не ги е преброил.

Защо храната?

Подобни случаи е имало и преди. През 2022 г. така бяха засегнати няколко десетки магазина извън Европейския съюз, а миналата есен – месопреработвателен завод в Калифорния, където американските власти вече са повдигнали обвинение. От началото на годината в Европа са отчетени над 20 нападения срещу хладилни системи: на винарни, плодохранилища, супермаркети, цехове.

Новото е размахът. Стотици магазини за една нощ, в много държави, без някой да иска пари и без някой да се похвали.
Това само по себе си говори много. Обикновените престъпници искат откуп и обичат да се хвалят. Тук няма нито едното, нито другото.

Специалистите смятат, че зад такива удари по-скоро стоят държави, а не банди: евтино нападение, големи щети и няма на кого да отвърнеш. Дали идва от Изток или от Запад, засега никой не може да каже със сигурност. За месаря, който изхвърля стоката си, това и без друго няма никакво значение.

Складът, който не може да бъде хакнат

Аз съм свиневъд и гледам на тази история малко по-различно от компютърните специалисти.
Има един склад за храна, до който никой хакер не може да стигне. Казва се ферма.

Замразеното месо зависи от тока и от една кутия с интернет, за да не се развали. Вносното свинско – а то е около шест от всеки десет килограма на българската трапеза – е точно такова. Заклано е в Испания или Германия, замразено, карано през три граници с хладилни камиони, оставено в хладилни складове, после размразено и сложено на витрината. По целия този път на всяка спирка има по една такава кутия. И всяка от тях е врата, през която някой от другия край на света може да смени една цифра.

Прасетата в нашите комплекси нямат парола.
Няма как някой да ги „изключи“ от хиляди километри – нито чужда държава, нито отегчен тийнейджър от спалнята си. Ядат българска пшеница, пият вода от наш кладенец и растат толкова бързо, колкото природата им позволява. Когато дойде време, се преработват на двайсетина километра от фермата и на другия ден са в магазина.
Казвам го без носталгия по старото село. Става дума за най-обикновена сигурност.

Специалистите имат израз за това – „въздушна преграда“.
Система, която не е свързана с нищо, не може да бъде нападната отдалеч. Така се пазят атомните централи и военните мрежи. Нашето животновъдство е такава преграда по рождение. То е запасът от месо, който не зависи нито от далечни морски пътища, нито от чужд софтуер.

Само че този запас намалява. В началото на 90-те години българското месо е задоволявало консумацията на българите. Днес е около 40 процента. Една ферма се затваря за дни, а се изгражда с години. Хладилна кутия се купува за един ден.
И да бъда честен докрай – „засега“ е важната дума. Вече има ушни марки с GPS за животните, хранилки, управлявани през интернет, вентилации в птицефермите, които се следят от телефона. Ще дойде и денят, в който някой ще опита да спре вентилаторите на сто хиляди пилета в жарък юлски следобед. Затова и ние, фермерите, трябва да си пазим оборудването. Но днес прасето все още е най-сигурният хладилник в Европа.

Кой пази нашия хладилник?

Европа вече е помислила за това. Има обща директива (2022/2557), която задължава всяка държава да определи кои фирми са ключови за нормалния живот на хората – включително в производството, преработката и доставката на храна – и да им помогне да се защитят. Когато дойде ударът, във Франция и Швеция имаше кой да вдигне телефона още на следващия ден и да каже на веригите: „Изключете тези кутии от интернет.“

У нас законът по тази директива все още се подготвя.
Проект имаше за обществено обсъждане през 2025 г., но засега не е приет, а Европейската комисия вече отнесе въпроса до Съда на ЕС. Докато това не стане, при подобен удар не е ясно кой отговаря за храната и кой трябва да даде сигнал.

За енергетиката и за отбраната е записано в закона кой носи отговорност. За това дали ще има месо на щанда след една лоша нощ – все още не е. НАТО е поставил храната и водата сред седемте основни условия за устойчивостта на една държава още през 2016 г. Европа го повтаря в няколко свои документа през последните години. Би било добре да го запишем и ние.

Какво може да стане още сега

Не е нужно да чакаме закона, за да започнем. Най-простото е търговските вериги, кланиците, мандрите и хладилните складове да получат ясно предупреждение: проверете дали системите ви се виждат от интернет и сменете фабричните пароли. Франция показа, че това става за седмици. После трябва да бъде определено коя институция отговаря за храната като част от сигурността на страната, за да има кой да събере всички на една маса, ако нещо подобно се случи и тук. И не на последно място – да пазим собственото си производство: фермите, кланиците, преработката. Защото, когато дългата верига се скъса, остава именно това, което е наблизо.

Една неочаквана услуга

Колкото и странно да звучи, хакерите ни направиха услуга. За една нощ показаха онова, което ние, свиневъдите, повтаряме от години. Храната, която идва отдалеч и се пази с ток и софтуер, е толкова сигурна, колкото са сигурни токът и софтуерът. Храната, която расте на двайсет километра от масата, е сигурна, колкото е сигурна земята.
Не е нужно да избираме едното или другото. Нужно е, докато се учим да пазим първото, да не изгубим второто.

До Коледа остават седем седмици. На българската трапеза ще има свинско. Въпросът е дали ще бъде от прасе, което днес си стои спокойно в Тракия или в Добруджа, или от фризер с парола „1234“.