Венцеслав Славов, КРИБ: Бизнесът на Стара Загора иска индустриална зона на мястото на бившето летище

Венцеслав Славов е председател на КРИБ Стара Загора и изпълнителен директор на "Аякс Груп България". Разговаряме с него за одобрените проекти по Фонда за справедлив преход, бизнес климата в Стара Загора, както и за връзката между бизнеса и образованието.

- Господин Славов, наскоро излезе списък с одобрените проекти на големите предприятия по Фонда за справедлив преход за регион Стара Загора. Удовлетворени ли са членовете на КРИБ от резултатите?
- КРИБ Стара Загора следи активно процеса по Фонда за справедлив преход, участва с позиция и на заседанието на подкомитетите. Радвам се, че бизнесът на региона успя да се възползва от тази възможност. Важното е сега одобрените проекти да се реализират качествено и в срок, защото справедливият преход е не само финансов инструмент, той трябва да доведе до реална икономическа трансформация на целия регион.  
Предстои да разберем колко нови  работни места ще  се разкрият в региона. Смятам, че има доста интересни проекти.
Изграждането на нови производства не става изведнъж, хората трябва да са наясно, че то става постепенно.

- Гражданите питат в социалните мрежи защо не са насочени средства към държавните енергийни компании?
- Доколкото разбираме справедливият преход е точно в посока на това да се премести фокуса от енергийните предприятия в други бизнес активности и дейности, които ще успеят с времето да поемат натиска от това, че постепенно ще излизат тези мощности. Хората, които сега работят там, ще трябва да се насочат към други производства и дейности. Според мен това е логиката, която се следва.

- На фона на тези процеси успява ли да запази  кондицията си бизнесът в регион Стара Загора?
- В региона има добре развиващ се бизнес. Имаме голям опит в енергетиката и във всички сектори на бизнеса. Индустриалните зони се развиват много добре, има интерес от наши и чуждестранни инвеститори.


- Защо беше стопирана, според Вас, инициативата за създаване на индустриална зона на мястото на бившето летище?
- Ние от КРИБ Стара Загора се интересуваме и следим целия този процес. Преди време участвах в дебати по темата. Имаше хора, които са против развитието на индустриална зона на това място и се обявиха  за запазване на  летището. Звучи на пръв поглед много хубаво в Стара Загора да има летище. Няма как обаче  на територията на 3 големи града в близост един до друг – Пловдив, Бургас, Стара Загора да има 3 летища. 

Не казваме, че не може да се изгради зона за някакъв тип летателни апарати. 
Трябва да се направи добър бизнес план, който да покаже какво ще доведе до най-позитивни финансови последствия за община Стара Загора. А общината, както знаете се храни от данъци и такси.

Преди дни имахме съвместна среща на КРИБ с Клуба на работодателите, с Камарата на строителите и други представители на бизнеса, на която се обединихме за това бившето летище в Стара Загора да стане индустриална зона. В момента обобщаваме резултатите и ще изпратим  писмо от името на бизнеса до кмета Живко Тодоров, с което да заявим ясно подкрепата си за това бившето летище в Стара Загора да стане индустриална зона. 


- През изминалите месеци като председател на КРИБ се срещнахте с цялото общинско ръководство на Стара Загора. Какви са впечатленията Ви от тези срещи?
- От юни 2025 г. насам проведохме поредица от работни срещи практически с всички ключови фигури в общинското управление. Първоначално се срещнах с кмета – господин Тодоров, с председателя на Общинския съвет г-жа Ивета Лазарова, с голяма част от заместник-кметовете, с областния управител, тогава Неделчо Маринов, а съвсем скоро и със секретаря на Община Стара Загора Николай Диков. Ключовите теми, които разисквахме са инфраструктура, бюджет и финанси, дигитализация на административните услуги, дори паркиране и градска мобилност, образование и връзката му с бизнеса.

Резултатите от срещите са насърчаващи. Например, обсъдихме идеята за директен комуникационен канал между бизнеса и образователните институции. Нарекохме това бърза писта, която би улеснила дуалното обучение. Ще ни бъде осигурен контакт, чрез който нашите членове ще имат възможност бързо да направят връзка с определен служител, който е във връзка с всички образователни заведения в Стара Загора. Това ще даде възможност на бизнеса да не се лута в търсене на контакти.  

Уговорихме със заместник-кмета по финанси Светослав Колев КРИБ Стара Загора да бъде включен в работни групи при изготвянето на бюджета.

- Кои са основните проблеми на бизнеса в Стара Загора в началото на 2026 г.?
- За съжаление, липсата на достатъчно кадри, на добре подготвени специалисти, остава хроничен проблем, особено в техническите и производствени сектори.
По тази причина настояваме за по-тясна връзка между бизнеса и образователната система.

На второ място проблем е инфраструктурата - говорим за пътна, комунална, цифрова. Бизнесът се нуждае от надеждна среда, в която да оперира и да привлича инвеститори.
На трето място проблем са енергийните разходи, които остават сериозно бреме, особено за производствени предприятия. Ясно се вижда, че България е с една от най-скъпите електроенергии в Европа. Нашата индустрия губи конкурентоспособност заради тези високи нива. Това е проблем с национален мащаб.

Проблеми са регулаторната тежест и бюрокрация, за която не спираме да говорим.  Добавяме политическа нестабилност, геополитическа несигурност, данъчна несигурност. Миналата година бяхме свидетели на това - ще вдигаме данъците, няма да ги вдигаме… В последно време започнахме да говорим и за киберсигурността, защото големият бизнес работи онлайн, с интегрирани информационни системи. Тази кибесигурност е от изключителна важност.

- Отскоро сте член на настоятелството на Тракийски университет - Стара Загора. Защо приехте този ангажимент?
- На първо място, аз съм свързан с университета. Бивш възпитаник съм на Стопанския факултет, в който завърших моята бакалавърска степен по бизнес икономика. На второ място, защото смятам, че университетът и бизнесът трябва да работят заедно, не паралелно. Тракийският университет е институция от изключително значение за региона. Той подготвя кадрите, с които работим и днес, и утре. В този смисъл, ако бизнесът не участва активно в развитието на университета, след това не можем да се оплакваме, че завършващите студенти не са подготвени за реалните нужди на пазара.
Моето членство в Настоятелството е за да дам своя принос в тази посока.

- Как университетското настоятелство участва в приемането на важни решения за бъдещето, за настоящето на висшето учебно заведение?
- На практика Настоятелството е консултативен орган, но то има реална тежест. То е гласът на обществото и на бизнеса в университета. Нашата задача е да наблюдаваме процесите, стратегическите решения, да даваме нашите решения, да участваме в дискусии за развитието на университета и взимане на правилни решения. 

Когато в настоятелството стоят хора с практически опит в различни сектори, това помага на ръководството на висшето учебно заведение да взима по-добри и информирани решения.
Моето желание е да бъдем конструктивни партньори, не просто наблюдатели.

- Как взаимодействието между университета и бизнеса дава възможност за по-добра реализация на младите хора, които завършват висшето си образование?
- Бизнесът може да присъства в учебния процес по няколко начина - чрез стажове, дуално обучение, гостуващи лектори, съвместни проекти. Аз вярвам, че практиката в реална среда, в производството, в управлението, е незаменима.

В нашата компания „Аякс Груп България“ имаме традиция да приемаме студенти на стаж и после на работа и виждаме разликата между тези, които са имали практическа подготовка, и тези, при които теорията е доминирала. Има един добър израз: „Това, което е на книгата, не е на нивата“.

- Наскоро Тракийски университет обяви публични търгове с явно наддаване за продажба на животни. Уведомен ли сте като член на настоятелството защо е необходима тази продажба?
- Това  е управленско решение в рамките на нормалната стопанска дейност на университета. Тракийски университет - Стара Загора има Академичен технологичен комплекс, чието управление изисква постоянна оптимизация, включително обновяване на т.нар. поголовие на животните и подобряване на инфраструктурата. В момента техническото състояние на базите има нужда от обновяване. Трябва да бъдат решени и някои разрешителни режими, останали на „стендбай“ във времето, тоест, тези обучителни стопанства да бъдат наистина такива, каквито трябва да бъдат - с качествени животни и с добра инфраструктура.

Според мен ръководството вижда възможности за оптимизация, за подобряване на качеството. Подобни практики и стандарти са нормални. Ние, като бизнес, правим нещо подобно в една от фермите си в община Раднево – там изчистваме животните, правим ремонти и зареждаме отново поголовието.

Когато има прекалено голям брой животни, които натоварват бюджета на университета, трябва да се вземе решение колко е оптималния брой на животните, които отговарят на целите на висшето учебно заведение. Според мен е по-добре да има качествени и по-малко на брой животни. Решението на ръководството ще доведе до оптимизация и по-добра учебна среда.