Живко Стоянов: Ще търся колективните решения и обединение на колегите строители

Живко Стоянов е на 42 години и е изпълнителен директор на „Монтажинженеринг“ АД от 2013 година. Той беше избран единодушно за председател на Камарата на строителите в България - Областно представителство Стара Загора на отчетно –изборно събрание на браншовата организация, проведено на 9 октомври 2025 година.
Завършил е икономика в Сити Юнивърсити, Сиатъл, бакалавърска степен маркетинг и магистратура по финансов мениджмънт. 

- Господин Стоянов, как приемате гласуваното единодушно доверие от страна на Вашите колеги да Ви изберат за председател на регионалната организация на Камарата на строителите?
- Приемам номинацията като отговор на коректното отношение, което имаме през годините с колегите строители, възложители, контрагенти. Тази коректност във времето се отплаща по някакъв начин или най-малкото фирмата трупа определени позитиви, които дават резултат в един момент. Както знаете, нашата фирма „Монтажинженеринг“ АД е малко по-встрани от чистото строителство. Имали сме  професионални допирни точки с много от колегите и сме работили заедно на общи обекти.

Имах  доста срещи с колеги, предимно от промишленото строителство, и набелязахме немалко допирни точки, в които можем да търсим развитие. Именно това може да бъде катализатор да обединим строителния бранш в Стара Загора.

- Начертахте важни проблеми в бранша пред своите колеги. Защо като водещ проблем посочихте лошото проектиране?
- Ние, като изпълнители, имаме основната задача да реализираме един проект. Той е измислен от група проектанти, архитекти и ролята на изпълнителя е единствено да реализира идеята на инвеститора и съответно на проектантите. Все по-често обаче се изисква от нас да даваме проектни решения поради непълни проекти. Никога строителят не може да бъде и проектант, и изпълнител. Това е недопустимо в строителния процес.

Много срещи съм имал с проектантски колективи в Стара Загора. За съжаление, те връщат топката към възложителите и обясняват, че те търсят най-нисък бюджет.
Инвеститорът пък от своя страна иска най-доброто изпълнение на най-ниската цена и се въртим в омагьосан кръг. Аз нямам право да питам на проектанта защо не е направил работен проект, който на практика е най-пълната форма в проектирането, при условие, че той ми обяснява, че инвеститорът си е платил за технически проект.

Тук обаче има една особеност. Когато един строеж се изпълнява въз основа само на технически проект, той трябва да бъде малко по-разгърнат. Това го знаят всички проектанти, но не го правят, защото разчитат, че в един момент този технически проект може да се развие във фаза работен проект. 

- Ще поставите ли този проблем на национално ниво?
- Това е проблем, който засяга целия строителен бранш и най-лошото е, че винаги строителят е отговорен за всичко. Търпим щети и по линия на застраховките ни, на професионалната отговорност. Предполага се, че такава отговорност имат и проектантите, но за 20 години не съм чул проектант да бъде ощетен по линия на застраховката му заради лошо проектиране. Винаги негативите обира строителят.

- Другите два проблема в бранша, които посочихте пред колегите си, са липсата на кадри и сивият сектор в строителството. Какви са решенията?

- Още в края на 2006 - 2007 г съм водил разговори с професионални гимназии. Няколко години подред имахме стажантски програми с ученици с цел да направим селекция и определени деца, които имат интерес да доразвият уменията си или да придобият нов занаят. За съжаление, нямаше необходимата отговорност и малко от тях останаха в строителството. Въпреки всичко, аз съм оптимист, че има още какво да се направи по отношение на това да използваме наша работна ръка. Като цяло съм против вноса на работници отвън.

- Каква ще бъде основната Ви концепция на управление на Камарата на строителите в Стара Загора?
- Приех председателския пост с уговорката, че няма да ръководя нищо, а по-скоро ще бъда представител на Областния съвет пред други колеги и институциите. Това са колективни решения, всяка една точка в програмата, всяко едно действие е колективно решение на Областния съвет. Всеки месец имаме редовни заседания, на които коментираме коя е най-правилната стъпка. 

Обединили сме се около това да изискваме повече от страна на нашата общинска администрация. 

Като браншова организация имаме право да знаем накъде върви града не само по линия на общински и държавни проекти, но и по линия на частни инвестиции, което е ключово. Браншът ни е такъв, че усвояваме чуждите инвестиции.

Другото нещо е поддръжката на регистъра на издадените решения за строеж. Аз лично смятам, че трябва да има регистър и на издадените визи за проектиране, защото това е първата стъпка в инвестиционния процес. Когато има регистрирана в общината виза за проектиране, това е първият сигнал за инвестиционно намерение. 

Разбира се, много от визите биха могли никога да не се превърнат в проекти и разрешения за строеж, но когато тази информация е налична и се анализира постоянно, това ще бъде полезно за нас. 

Надявам се старозагорските строители да се обединим и да поемаме като екип още по-големи задачи в строителния сектор. Нашият сектор в областта не е с такъв мащаб, че всяка една фирма да може самостоятелно да изпълни големи проекти. Изпълнението на големи обекти от екип от старозагорски строителни фирми  ще сплотят още повече строителния бранш.