Честит Джулая - празникът на бунтарите, които вярват в новото начало!

Нека се поздравим с първото юлско утро - Джулай Морнинг - празникът на тези, които не се примиряват с установения ред. Празникът на бунтарите, на хората, които вярват, че винаги има шанс за ново начало и които търсят начин животът да се промени към по-добро.

Интересен факт е, че в България посрещането на Джулая - първото юлско утро, възниква през миналия век като самобитен празник, който не се наблюдава в други страни от Европа. Въпреки че обичаят е повлиян от световното хипи движение, в българската традиция Джулая води корените си от прабългарските езически традиции и култа към Тангра - Богът на Слънцето. Посрещането на изгрева на слънцето на 1 юли се осмисля като посрещане на новото начало, на разчупването на установените правила и на време за промяна.
През 80-те години посрещането на слънчевия изгрев край морския бряг на 1 юли е бил възприеман като негласен протест срещу ограниченията, наложени от комунистическата власт и начин затворените зад „желязната завеса“ българи да се почувстват по своему освободени. В символ на Джулая се превръща световният хит „July Morning“ от 1971 г. на английската рок група „Юрая Хийп“, който звучи при посрещането на слънцето и до днес.

Във връзката между България и посрещането на Джулая явно няма нищо случайно, след като през 2004 г. вокалистът на „Юрая Хийп“ Джон Лоутън пристига в Каварна, за да се включи в организирания за Джулая рок фест и толкова се влюбва в Камен бряг, че започва всяка година да посещава страната ни. През 2007 г. Лоутън дори купува апартамент в крайбрежната зона на Каварна, в който се преселва със съпругата си Ирис. 10 години по-късно обаче Лоутън продава имота си и напуска страната с тъжната констатация, че „рокът е отстъпил място на казачока“. Въпреки това и до днес фронтменът на „Юрая Хийп“ остава влюбен в България и българския Джулая.

Поради прекаленото посещение след промените от 1989 г. на хора, които са далеч от хипарската идея, група от т. нар. „стари хипари“ решават да честват „ивнинга“ (вечерта – от July Evening), като се събират в с. Варвара на 30 юни.

Представата за Джулая е запазена и днес. Според някои ритуалът има смисъл на бягство от града и от цивилизацията, на протест срещу собственото Аз и пълно освобождаване на личността от оковите на големия град.

(В текста е използвана и информация от Уикипедия)