Малко преди Празника на любовта и виното – 14 февруари, разговаряме с Галина Нифору - едно от най-разпознаваемите лица в българската винена индустрия. Тя е човекът зад Balkans International Wine Competition BIWC, фестивала Августиада, председател е на Управителния съвет на Асоциацията на българските износители на вино BWЕА и собственик на консултантската фирма OINORAMA Wine Consulting.

- Госпожо Нифору, каква беше 2021 г. за винопроизводителите в България?
- Изпратихме странна година – нито лесна, нито трудна и много динамична. Заради пандемията имаше разместване във всеки един сегмент – лозарство, дистрибуция, експорт.

Реколтата от грозде през изминалата година беше много добра. Може да се каже, че вече има свръхпроизводство на грозде в България. Благодарение на програмите за подпомагане на лозаро-винарския сектор, на пазара се предлага повече грозде, а това води до понижаване на цената му.

Изнасяме грозде и в Румъния, в Италия, в Гърция. България изнася и гроздова мъст - първично обработено грозде, най-вече в Италия. Много често, когато пием мускат от Италия, виното е от българско грозде. България се утвърждава като страна с високо качество на гроздето и виното си в цяла Европа.

- Успяха ли да се справят българските винарни с ковид кризата ?
- И през 2021 г. продължи мярката, която отпуска Министерство на земеделието за съхранение на виното. Това е ковид мярка, благодарение на която избите, които не са реализирали виното си, получават финансова помощ за съхранение на непродаденото количество. Участвам в група „Вино“ в Министерство на земеделието и наскоро имахме онлайн съвещание. Продължават мерките – инвестиции в предприятия, засаждане на нови лозя, изкореняване на старите, беритба на зелено, съхранение на вината, застраховане от градушки.

През изминалата година кризата в заведенията и хотелите безспорно се отрази и на винопроизводството. Големите винарни обаче дори са на печалба, а някои отбелязват ръст на печалбата от 20% в пандемичната година. Хората се преориентираха да консумират вино вкъщи.

Винопроизводителите, които имат дистрибуционен канал в супермаркетите, постигнаха добри продажби. Виното в бегинбокс доби още по-голяма популярност.
Онлайн търговията на виното нарасна още повече през 2020 г. Тези търговци отбелязват ръст на продажбите си от 200-300%.

Средните фирми също се справиха добре в кризата. Повече трудности имаха малките винопроизводители.

- Стават ли повече ценителите на виното у нас?
- От година на година расте консумацията на вино в България, но пазарът у нас е сравнително малък. Хората, които могат да си позволят да консумират вино в България, са 600 000 души, ако говорим за среден и висок клас вино.

- Какво се случва на външните пазари?
- Като цяло 2020 г. беше сложна година, тъй като затварянето на заведения и хотели води до ограничаване на консумацията. Повечето средни изби у нас изнасят предимно в магазини и ресторанти. Избите, които предлагат продукцията си във вериги супермаркети в Западна Европа, отбелязаха ръстове. Износът за Китай драстично намаля заради ковид мерките.

Българското вино присъства най-много в Европа – Бенелюкс, Полша, Чехия, скандинавските страни, също и в САЩ. България работи добре на пазара в САЩ. Ръст отбелязваме и при износа на вина за Япония.

В Българската асоциация на производителите и износителите на вино работим по 3 проекта заедно с литовски колеги. Имаме проект за САЩ, Украйна и Казахстан, както и проект за Япония, Южна Корея и Китай. Приятно и лесно се работи с колеги от ЕС.

- Променя ли се стилът на българските вина?
- Действително се забелязват промени. Например, произвеждат се червени вина в по-лек стил. Това е световна тенденция, в която се включваме и ние. Белите ни вина са много добри. България е един от най-добрите производители на розе в света. Консумирала съм розе от целия свят и мога да кажа, че действително българското е сред най-добрите! Доказателство за това е факта, че 4 поредни години трофеят за най-добро розе на Балканите се взима от българска изба.

Още през 2007 - 2008 г. хванахме тенденцията за производство на по-лек стил розета. Появи се и Pet-Nat – от френското Petillant Naturel - естествено пенливо вино. Някои винопроизводители използват най-древния метод за правене на вино – квеври. При този метод виното ферментира заедно с чепките, с люспите и по този начин се усилва вкуса му. Безспорен успех тук има винарска изба „Бетър Халф“ в старозагорското село Змейово.

- Кои са забележителните винени успехи в България през изминалата година?
- В Балканския конкурс, виното на Снежана Мутафчийска и винарска изба ROXS Winery от чирпанското село Винарово спечели конкурса за най-добро българско вино с впечатляващите 95 точки. Това е голям успех за малка, нова изба.

- Какво трябва да се направи, за да се промотира по-добре българското вино по света?
- Според мен у нас трябва да се направи Винен маркетинг борд, който да изстреля българското вино на ключови пазари. На най-голямото изложение на вино в света ПроВайн в Дюселдорф България трябва да участва с красиви щандове и модерни визии, с майсторски класове. Страната ни има какво да покаже и това трябва да стане по най-добрия начин.

- Откриват ли се нови винарски изби в страната предвид ковид кризата?
- В България вече има 330 винарски изби, а доскоро те бяха 280. Всяка година отбелязваме ръст. Имаме добри показатели на българското вино и ако работим за още по-добра експортна политика, ще бъдем още по-успешни.

България винаги е била страна–износител на вино. Навремето сме изнасяли 80% от виното си, едва 20% е оставало за вътрешна консумация. Смятам, че тази традиция ще се запази.