Селскостопански предприятия вместо фотоволтаици върху рекултивираните земи в „Марица изток“ иска сдружение

Ново сдружение с нестопанска цел „Да запазим земите на комплекса „Марица изток“ представи подробна концепция за създаване на интегриран агропромишлен комплекс върху отработените земи на въглищните мини, които предстои да бъдат рекултивирани.
Опасенията на членовете на сдружението са, че вече има подадени планове и явни намерения за изграждане на фотоволтаични паркове върху тези земи, обясни председателят на сдружението д-р инж. Тенчо Кайряков.



СНЦ „Да запазим земите на комплекса „Марица изток“ проведе широка дискусия по темата на 12 ноември в залата на к-с „Верея“, на която представи основните си виждания за бъдещето на рекултивираните площи в комплекса. Основната цел е тези земи да се върнат към първоначалната си функция, преди построяването на енергийния комплекс – да бъдат отново плодородни земеделски земи, върху които да се развива алтернативно земеделие и модерни стопански дейности.

Рекултивацията на земите от „Мини Марица-изток“ не започва от днес или от вчера, въпреки че обикновено се говори по този начин, както го направи наскоро енергийния министър Ива Петрова, подчерта в началото на срещата инж. Кайряков. Той припомни, че още през 70-те години върху рекултивирани площи се е произвеждала селскостопанска продукция, която е била стопанисвана от тогавашните АПК. Членовете на сдружението са категорични, че вместо огромните площи от около 240 000 декара да бъдат „засети“ с фотоволтаични стъкла, върху тези земи могат да се отглеждат плодове и зеленчуци в промишлено количество, да се изградят стопански предприятия за тяхната преработка и дори магазинна мрежа, в която да бъдат търгувани.



От сдружението представиха различни идеи, които биха могли да бъдат реализирани върху територията на комплекса, някои доста нестандартни. Например, устието на проблемната в този участък река Сазлийка би могло да бъде надградено и водния поток да бъде използван ефективно за работа на малка водно-електрическа централа. Сред идеите на сдружението са още създаване на нов воден обем на базата на съществуващите езера, създаване на възможности за поливно земеделие, на вилни зони за отдих по бреговете на езерото.

Според инж. Кайряков върху възстановените земи ще може да се развива зърнопроизводство, производство на зеленчуци, лозарство и овощарство, както и оранжерийно производство. Животновъдството също е част от плановете на новото сдружение. Сдружението смята, че тук могат да се изградят поне две животновъдни ферми с фуражен цех за отглеждане на крави и биволи. Инж. Кайряков представи и идея за изграждане на два пчелина с по 300 кошера, които едновременно да произвеждат мед и да помагат за опрашването на насажденията.



За реализирането на огромната продукция от един бъдещ селскостопански комплекс от сдружението предлагат в структурата на холдинга да бъде създаден отдел „Търговия и пласмент“, който да изгради магазинна мрежа.

Гост на срещата беше ученият изобретател проф. Жеко Ганев, който представи проект на своята компания „Елфи Тех“ за изграждане на предприятие на територията на „Мини Марица изток“ за производство на калиев хумат от лигнитни въглища по иновативна технология. Течният тор от една страна ще подпомогне процесите на рекултивация на земите, от друга ще носи печалба, тъй като цената на продукта е много висока на международните пазари.



Инж. Ганев представи и инсталация за производство на карбамид от лигнитни въглища, която в момента се изгражда в Индонезия и която е напълно възможно да бъде изградена върху площи от рекултивираните терени на мините. Според него едно такова предприятие би могло да произвежда 480 000 тона карбамид за година и посочи, че към изобретението вече има интерес от чуждестранни инвеститори.



Реализацията на всички тези идеи има една цел – след рекултивирането на земите на Марица изток да бъде постигната кръгова икономика, която да продължи използването на залежите от лигнитни въглища и в същото време да създава добра заетост в района.

На срещата присъстваха бивши и настоящи работещи в комплекса „Марица изток“, кметове на малки населени места около рудниците, учени от различни университети, свързани с развитието на минното дело. Организаторите изразиха разочарование, че в дискусията не са се включили представители на миньорските синдикати, на ръководството на мините, както и на държавните институции, но обещаха подобни срещи да продължат и занапред.