Изграждат мрежа от ветеринарни парамедици в помощ на пострадали животни и птици

Спасителният отряд за диви животни в Стара Загора ще изгради мрежа от ветеринарни парамедици, които ще оказват спешна долекарска помощ на пострадали животни на терен. Идеята е на ръководителя на Спасителния отряд д-р Руско Петров, който управлява и дейността на природозащитната организация „Зелени Балкани“ в Стара Загора.

„Така, както в страната са разположени хуманни парамедици, които оказват спешна долекарска помощ на терен на пострадали хора, ще изградим мрежа от обучени ветеринарни специалисти, които да помагат на животни в беда“, обясни за Divident.EU д-р Руско Петров, когото мнозина наричат българския Доктор Дулитъл.



Д-р Петров създава Спасителния отряд за диви животни през 2013 година. Оттогава заедно с ядрото на отряда – група от 50 - 60 бивши и настоящи негови студенти, участват в стотици акции по спасяването на бедстващи животни.

Работата на ветеринарния парамедик обаче има своите особености и е доста по-различна от работата на ветеринарния лекар, който лекува животните в клиниката или в стопанството. През 2022 година д-р Руско Петров преминава няколко обучения по парамедицина за пострадали диви и домашни животни в Италия и в Белгия. По това време има много пожари, включително у нас.

„В пожарите намирахме обгорели мъртви животни, но и живи – с от първа до трета степен на изгаряне – както птици, така и бозайници.
Особено тежък е скорошен случай с открити 23 обгорели щъркела в сърцето на мащабен пожар край странджанското село Радовец.
„При такава гледка дори спасителите изпадат в шок. А е нужно да се направи бърза и хладнокръвна преценка на кое животно трябва да се помогне първо, за да бъдат спасени повече от тях. Инстинктът насочва младите студенти първо към най-пострадалите, към най-тежко ранените. Това обаче може да се окаже фатално за други животни, които са имали шанс да оживеят“, обяснява д-р Петров.



През последните години се появяват редица случаи на умишлено отравяне на различни животни. Последният инцидент е с бeлоглав брадат лешояд, на когото парамедиците дават противоотрова, но не успяват да го спасят, защото се оказват закъснели с няколко часа.  Ако в района имаше обучен парамедик, лешоядът можеше да оцелее, смята д-р Петров.
Два случая от миналата и тази година го насочват и към обгрижването на домашни животни попаднали в беда. При първият от тях отрядът спасява овца и малкото ѝ агънце, като ги извежда от скална тераса над дълбока пропаст. Вторият случай е от тази година край Балчик, където полудива коза попада в подобна ситуация и отрядът успява да я спаси.

„В такава ситуация обаче парамедикът трябва да има знанията – как да подходи, за да не изплаши животното, то да не скочи в пропастта или да не умре от стрес. Трябва да има правилна преценка колко упойка да му сложи, след като животното е било обезводнено и гладно в продължение на повече от 20 дни. Парамедикът трябва да умее да постави система на пострадалото животно на терен, да му вземе кръв за изследване, да умее да го шинира правилно, за да не получи вторични наранявания“, добавя д-р Петров.



Затова наскоро с отряда направили специализирано обучение по ветеринарна парамедицина как да се извеждат селскостопански животни от вертикални отвеси. 
„Всичко това наложи да станем по-добри специалисти по парамедицина, както за диви животни, така и за селскостопански“, казва той.

Сега д-р Петров се заема със задачата да изгради мрежа от обучени ветеринарни парамедици из цялата страна на основата на Спасителния отряд за диви животни. Те ще оказват първа долекарска помощ на различни пострадали или бедстващи животни.

Ветеринарната парамедицина е развита в Европа, но на Балканите почти не се прилага. Случвало се е по време на спасителна акция дори някое от обучените кучета да получи топлинен удар или да пострада. Тогава също е нужен парамедик, който да помогне на животното на място.

„Целта ни е да подготвим ветеринарни лекари, които имат знания и умения, да бъдат и ветеринарни парамедици, които да действат при сложни обстоятелства на терен в мястото на инцидента. Търсим млади хора, които да участват с хъс при намирането на пострадали животни, на които да оказват първа ветеринарно-медицинска помощ“, посочва д-р Петров.
Ветеринарните парамедици ще работят изцяло на доброволен принцип. Идеята е спасителният отряд да разчита на тях, когато тръгне към даден регион, те вече да са оказали първа помощ на пострадалото животно и да се грижат за него, докато пристигне лекарският екип.