Георги Господинов е сред 7-те номинирани за Нобелова награда за литература

Авторът на романите "Времеубежище", "Градинарят и смъртта", "Физика на тъгата" и още много стихосбирки, литературна критика и други произведения Георги Господинов е сред 7-те номинирани за престижната Нобелова награда за литература. За това съобщава в своя статия вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung. Победителят трябва да бъде обявен утре - 8 октомври, в Стокхолм.

Претендентите за високото отличие на финалната права са седем - един от тях е българинът Георги Господинов, чийто най-голям успех досега е романът "Времеубежище", който през 2022 година спечели Международната награда "Букър", е след това и други престижни европейски отличия. Следващият му роман "Градинарят и смъртта" също е приет възторжено от литературната критика в Европа и по света.

Според германското издание Георги Господинов е сред фаворитите за спечелване на наградата. Ако това се случи, Георги Господинов ще бъде първият българин с Нобелова награда.

Романът "Времеубежище" е сложна алегория, която изследва склонността на човешкото съзнание да се затваря в миналото, за да обясни своето настояще и понесе неизвестността на своето бъдеще. Една от най-знаковите сентенции от романа е въпросът "Колко минало може да понесе един човек? А един континент? Ако не сме в нечия памет, има ли ни изобщо?".
Историята в романа започва със създаването на Клиники за минало, в които хора, страдащи от деменция и Алцхаймер, успяват да се съхранят донякъде, заживявайки във възстановка на своето минало, на обстановката, в която са живели, на годините, които все още помнят. Господинов използва клиничната загуба на памет като отправна точка, върху която гради задълбочено философско изследване на човешката склонност към култ към призраците на миналото.

„Те се обърнаха назад и видяха своето бъдеще.“ е друго емблематично изречение от романа „Времеубежище“

И още:
"Откъде е тази лична обсесия по миналото? Защо ме дърпа назад като кладенец, над който съм се надвесил? Защо ме мами с лица, които знам, че вече не съществуват? Какво има останало там, което не успях да взема? Какаво ме чака там, в пещерата на това минало? Мога ли да измоля едно връщане обратно, без да имам дарбата на Орфей, само желанието? И дали онова и онези, които успея да изведа оттам, няма да бъдат убити от мен с едно обръщане назад още по пътя?"...
 
Романът "Времеубежище" е изключително стойностна книга с общочовешко звучене, в която обаче българската действителност, минало, самосъзнание, навици и разбирания са вплетени изключително умело, по интересен и оригинален начин.

Георги Господинов е роден в Ямбол на 7 януари 1968 г. Завършва "Българска филология" в СУ "Св. Климент Охридски". Доктор е по Нова българска литература към Института за литература при Българска академия на науките с дисертация на тема: "Поезия и медия: кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век" (издадена от "Просвета", 2005) и работи като литературовед в Института по литература при БАН от 1995 г.