Ягоди и аплодисменти за Йосиф Сърчаджиев на предпремиерата на „Криворазбраната цивилизация“

Кутия ягоди, украсена с икебана получи на сцената на старозагорския Драматичен театър „Гео Милев“ режисьорът на най-новата премиера - „Криворазбраната цивилизация“, Йосиф Сърчаджиев. Поднесе му я специалната гостенка на представлението - певицата Тони Димитрова, под нестихващите аплодисменти на пълната до краен предел театрална зала. В четвъртък, 27 февруари, е официалната премиера на спектакъла. Стискаме палци и вярваме, че зарядът в залата ще е още по-експлозивен.

Йосиф Сърчаджиев посяга към „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников 46 години след емблематичния телевизионен мюзикъл на Хачо Бояджиев, останал в златната история на БНТ и паметта на всички българи с участието на великите български актьори Георги Парцалев, Ружа Делчева, Георги Калоянчев, Илия Добрев и Никола Анастасов. В предизвикателството да представи своя версия на писаната преди век и половина пиеса в Букурещ, осмиваща чуждопоклонничеството, се включва и съпругата на Йосиф – Райна Томова, която внимателно осъвременява текста и измисля нови песни с изключително свежи и остроумни текстове.

Йосиф Сърчаджиев приема и друго предизвикателство – да заложи на младото попълнение в актьорската трупа на Старозагорския драматичен театър, вместо на добили популярност лица. Е - сред тях блести голямата Галя Александрова в ролята на сватовницата баба Стойна, както и Светла Тодорова в ролята на мадам Злата и Кольо Стайков като чорбаджията. Но „рискът“ с младите таланти в ръцете на режисьор като Йосиф Сърчаджиев се оказа напълно оправдан. Младата актриса Илина Илиева прави поредна блестяща роля на старозагорска сцена след забележителните си изпълнения в „Мерак“ и „Чичовци“ – този път в образа на разглезената щерка Анка. Георги Ножделов пък успешно влиза в кожата на мосю Маргариди – вносителят на новата цили-вили-зационна вълна. Жоро Райчев играе с лекота ролята на влюбения в Анка кандидат жених и пазител на българските традиции.

„Криворазбраната цивилизация“ се появява за първи път на сцена през далечната 1871 година в Букурещ като шамар срещу деформирането на духовните ценности на българите и появата на чуждопоклонничеството с първите повеи на предосвобожденските настроения. Излишно е да казваме, че пиесата звучи актуално с всяка една своя дума  днес. Смешна е и в същото време ни кара да се замислим и да си припомним, че има много неща, с които да се гордеем, че сме българи. „Ние сме европейци. Но ние сме българи.“ – каза от сцената режисьорът Йосиф Сърчаджиев.

А това, че премиерата изпреварва с няколко дни националния ни празник 3 март, носи на спектакъла допълнителни дивиденти. Няма да издавам финала на представлението. Ще кажа само, че е наелектризиращ за всички, в чиито вени тече българска кръв.