Новини от област Стара Загора и България

Днес е Неделя Месопустна - последен ден с месо на трапезата преди Великия пост

648 07/03/2021 07:00 Духовност Вяра
Днес е Неделя Месопустна - последен ден с месо на трапезата преди Великия пост
Divident.€U Divident.€U

Днес е Неделя Месопустна - Месни Заговезни. Това е последния ден, в който се яде месо преди Великденските пости. Подготвяйки вярващите за изпитанието на строгия пост обаче църквата позволява през следващата седмица да се консумира мляко и всичко, произведено от него. Вечерта на Месни Заговезни в семеен кръг се слага трапеза с месни ястия (обикновено кокошка) и се заговява месо.

"Храната не ни приближава към Бога, защото, нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим", се казва в литургийното четене на днешната служба в православните християнски храмове.

Ето как ясно и красиво обяснява смисълът на Великденския пост свещеник Ангел Величков в "Църковен вестник" в словото си "Когато заговяваме": 

"Състоянието, в което се намираме на Заговезни, в самото навечерие на светата Четиридесетница, малко прилича на състоянието на човека преди смъртта. Тогава той се разделя с навиците си, с любими места и хора, с всичко, към което го придържат земните обвързаности.

Неумолимо настъпва смъртта, както и датата, определена от Св. Църква за начало на Поста не може да се промени, не може да се отложи. Разделяме се също и с останалото, което наричаме удоволствия. Съпружеското общение навлиза в период на въздържание. Шумните събирания на чашка с приятели спират.

Разделяме се с храните, които толкова много обичаме, че сега ни е ужасно мъчно за тях, почти непоносимо. И недоумяваме как ще издържим толкова време без ароматните сирена, без любимото ни плодово мляко, без вкусния колбас на закуска. Дори сметаната в кафето ще трябва да я забравим, все едно не съществува.

Ето защо на Заговезни ядем, консумираме точно като за последно ­ и този израз тогава се разбира в най-буквалния си смисъл.

Тогава приличаме на хора, които през целия си живот са имали една-единствена цел ­ да си вземат своето, да черпят с пълни шепи и да си поживеят, защото животът е кратък. И смъртта ги заварва все още със същия неутолим копнеж, но вече отчаяни, притеснени от края на всичко, насила изкоренени от онова, в което така здраво са се вкопчили.

Не ни ли заварва така и Великият пост?

Като че ли това е момент, в който доста обективно можем да преценим духовното си състояние. Защото колкото по-настървено заговяваме, толкова по-силна се оказва нашата привързаност към тленните неща. Обикновено ние не я забелязваме, не й обръщаме внимание. Страстите са станали наша втора природа, с която дори се чувстваме комфортно.

Сега е времето да осъзнаем това чрез скръбта по онова, от което се лишаваме.

За нашето самолюбие е болезнено да погледнем в очите тази жестока истина. Но ако сме докрай искрени, това ще бъде добро начало на покаянието, към което ни зове Христос.

Неслучайно Църквата е установила относително дълъг период на заговяване преди Великия пост.

От една страна, тя човеколюбиво се съобразява с нашите човешки немощи, за да може всеки да пристъпи с кураж към подвига и никой да не го счете за неизпълним. Така лишаването от обичайните храни става постепенно. Първо спираме да ядем месо и цяла седмица след това са Сирни Заговезни. През тези дни ни е разрешено и повече веселие, карнавали и пр. Като пред голяма скръб...

От друга страна, Заговезни има и този скрит смисъл, за който говорим ­ да ни покаже докъде сме стигнали в духовния си живот. И като установим колко сме далеч от съвършенството, да поемем по най-краткия и сигурен път ­ покаянието.

Всяка година на Заговезни се подготвяме за предстоящия дълъг пост, но през годините добиваме опитност и в подготовката за нашата земна кончина. Тя е голямата разлъка с всичко тленно и суетно, за която Бог желае да ни подготви така, че да не изпитваме страдание, а радост. Защото преди Христа смъртта беше тление, но Христос ни показа, че тя е само една раздяла с тленното, през която минава пътят към възкресението за живот вечен.

Великият пост е образ на този път."

Празникът е с плаваща дата. Денят винаги съвпада с неделята, осем седмици преди Великден и е първият празник свързан с настъпващата пролет. 

 

Коментари към новината

Още новини от Духовност