На Атанасовден зимата си тръгва

Православната църква почита днес паметта на Атанасий Велики. На днешния ден празнуват всички, които носят имената Атанас, Атанаска, Начо, Таньо, Тинка. В превод от гръцки език Атанас означава "безсмъртен".

Св. Атанасий е роден през 295 г. след Христа в египетската столица Александрия. Син на бедни християни, Атанасий получил добро образование. На 24-годишна възраст бил ръкоположен за дякон от Александрийския архиепископ Александър.

Атанасий участвал в прочутия Вселенски събор в Никея, който му донесъл световна слава на богослов. Пет години след това придобива епископски сан. Като епископ на град Александрия Атанасий се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството.

След смъртта на архиепископ Александър християните единодушно избрали Атанасий за негов заместник в Александрия. Атанасий Велики починал на 2 май 373 година.

Любопитен факт е, че Атанасий Велики е идвал и живял в българските земи. Край днешното чирпанско село Златна ливада през 344 г. той основава манастир, който днес носи неговото име - "Свети Атанасий".  Мястото, където е основан манастирът, е избрано не само защото е близо до стратегическия тогава път Константинопол - Сердика. То се намира в подножието на важна крепост, чиито останки се виждат и до днес, а също така и до тракийски нимфей.

Според научна експедиция, осъществена на 18 януари 2004 година от акад. д-р Росен Милев, това е първият манастир, основан по българските земи, и най-старият действащ и днес манастир на Европейския континент. Манастирът е разположен над самото село Златна ливада, на десния бряг на Стара река, сред красива природа и е една от културно-историческите забележителности на България. Уникалността му се допълва и от местните легенди за лековитата вода в неговия кладенец, свързани с основаването и покровителството му от свети Атанасий, както и от постницата в скалите над манастира, обитавана от светеца и неговите следовници в дни на пост, молитва и усамотение, през която и днес поклонниците минават за здраве и благоденствие.

"Дойде ли Атанасовден, идва и пролетта" - казват българите /в миналото по стария календар Атанасовден се е чествал на 30 януари. В народните представи Свети Атанасий господства над зимните студове, над снеговете и ледовете. В днешния ден по традиция се търсят първите кокичета. Легендата разказва, че на днешния ден Атанасий съблича зимния кожух и облечен с копринена риза отива в планината на бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, пролет". Известен е и изразът от турски: „Атанас гилди, айяз гитти“ (Атанас идва, зимата си отива).

Според българската народна традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против лоши болести. Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.

Както и на вчерашния Антоновден, на Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не се вари боб и леща, за да не се разболеят децата.