Козметичният бранш протестира срещу идея на МЗ да извади специалности по „Здравни грижи“ от висшите училища

Предложение на здравния министър Катя Ивкова да премести специалността „Медицински козметик” от медицинските колежи за изучаване на гимназиално образователно ниво предизвика недоволство и притеснения сред козметичния бранш в България.

Според националното сдружение ,,Професионален козметичен бранш" снижаването на образователното ниво би създало пряк риск и дори заплаха за общественото здраве.

Готвените промени засягат десетина професии – лекарски асистент, парамедик, медицински козметик, оптометрист, помощник-фармацевт, рехабилитатор, кинезетерапевт, ерготерапевт и други, пише сайтът Clinica, според който министър Ивкова вече е изпратила писмо с идеите си до министрите на образованието Георги Вълчев и на труда и социалната политика Наталия Ефремова.

В социалните мрежи е публикувана официална кореспонденция между Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието и науката за готвена радикална промяна. Едно от предложенията на здравното министерство е да бъде закрита специалността „Медицински козметик“ във висшите училища (медицинските колежи), като бъде прехвърлена в рамките на средното професионално образование, придружено с поетапно ограничаване на приема на студенти. 

„Изразяваме категоричен протест срещу този опит за административно понижаване на квалификацията на козметичните специалисти, предприет без предварителен диалог с академичната и браншовата общност“, каза за Divident.eu Наталия Алексиева, председател на националното Сдружение „Професионален козметичен бранш“. 
Според нея предложението на МЗ показва съществено непознаване на естеството и съвременните изисквания на тази професия. Макар по нормативна уредба „Медицински козметик“ да е регулирана професия от направление „Здравни грижи“ и не е медицинска специалност, нейното упражняване изисква задълбочени академични познания по анатомия, физиология, дерматология, микробиология, фармакология и хигиена, посочва Алексиева.


Опитът тази фундаментална подготовка да бъде сведена до нивото на училищно обучение и поверена на ученици в средното образование е професионално несъстоятелен. Средните училища не разполагат с необходимата клинична база, ресурси и академичен състав за подготвяне на специалисти, работещи с високотехнологична апаратура (лазерни, RF и IPL системи) и прилагащи агресивни химични пилинги, смята още Наталия Алексиева, която е дългогодишен козметик и самата тя води обучения в „Академия за козметици“.

Административното понижаване на образователния праг създава пряк риск за безопасността на потребителите и директно застрашава общественото здраве, предупреждава тя.
„Занижаването на квалификационната степен неизбежно ще доведе бранша до зачестяване на грешките в практиката, увеличен риск от тежки изгаряния, необратими хиперпигментации, инфекциозни усложнения и трайни белези“, посочва Алексиева.

От Сдружение „Професионален козметичен бранш“ настояват Министерството на здравеопазването незабавно да оттегли предложението си за ограничаване на приема във висшите училища и да инициира официален институционален диалог с МОН, медицинските университети и браншовите организации. Бъдещето на професията и здравето на потребителите не могат да бъдат обект на административни експерименти, категорични са от браншовата организация.