Никола Газдов, АПСТЕ: Засега няма опасност от недостиг на ток за България, трудности чакаме наесен

Никола Газдов е предприемач с 15-годишен опит в областта на възобновяемата енергия. Председател е на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) в България. Член на борда на SolarPower Europe и заместник-председател на Комитета на националните асоциации към базираната в Брюксел браншова организация.

Член е и на Управителния съвет на RPIA - Румънската асоциация на фотоволтаичната индустрия. През 2020 г. учредява RE-Source Southeast - регионален център на глобалната платформа RE-Source, подпомагащ снабдяването на индустриални консуматори в Югоизточна Европа с възобновяема енергия.

Следвал е политически науки и международна политическа икономика в Германия и Великобритания. Има магистратура от елитната специалност на университета в Мюнхен "Източноевропейски изследвания" (East European Studies). Владее английски и немски език.

- Господин Газдов, виждаме първото ограничение в работата на АЕЦ „Козлодуй“, заради ниското ниво на река Дунав. Ще могат ли ВЕИ да покрият нуждите от ток на страната ни, ако продължават критично да падат водите на Дунав и спре АЕЦ?

- На този етап няма риск от недостиг на електроенергия. Дори при допълнително ограничаване на производството от АЕЦ „Козлодуй“, разполагаме с достатъчно мощности, включително фотоволтаици, които могат да произвеждат големи количества електроенергия на ниска цена и да покриват значителна част от вътрешното потребление.

Това се видя много ясно през последните седмици. Почти всеки ден имаше часове, в които фотоволтаиците покриваха сами над 100% от потреблението в страната. В същото време работеха и двата блока на АЕЦ „Козлодуй“, въглищните централи произвеждаха близо 1000 МW, при необходимост работеха и ВЕЦ-овете.

Причината да поддържаме толкова високо производство беше силното търсене в региона и възможността за значителен износ към Румъния и Унгария, където цените бяха по-високи.

По отношение на наличните мощности, България има възможност да покрива дневното си потребление чрез комбинация от фотоволтаици, АЕЦ, въглищни централи и ВЕЦ.

Ако обаче се стигне до допълнителни ограничения на АЕЦ Козлодуй, това ще окаже натиск върху цените и у нас. Защото при отпадане на българско производство, първо ще намалее износът към съседните пазари, което означава, че част от търсенето в Румъния, Унгария и Гърция ще трябва да бъде покрито от други, по-скъпи източници.

В Централна Европа това означава активиране на газови централи, които са сред най-скъпите производители на електроенергия. В същото време, през последните дни виждаме и повишение на цената на природния газ в Европа, което допълнително увеличава себестойността на тока от газови централи.

- Каква е опасността от износители на ток да се превърнем във вносители?
- За момента няма непосредствена опасност, но ако засушаването продължи до късна есен, такъв сценарий не може да бъде изключен. Исторически Дунав достига едни от най-ниските си нива именно в края на септември и през октомври.
Ако нивото на реката продължи да спада, е възможно да видим и значително по-сериозно ограничаване на производството от АЕЦ „Козлодуй“.
Фотоволтаиците, със своите близо 7 GW инсталирана мощност, могат да покриват голяма част от търсенето през часовете със силно слънчево производство. През октомври и ноември обаче дните стават по-къси и производството им започва чувствително да намалява. Тогава по-голяма роля ще трябва да поемат въглищните централи, но на значително по-висока цена. Допълнителен ценови натиск ще се поави, ако бъдат активирани и газови централи в региона.
Точно тук се вижда колко полезно би било България да разполага с повече вятърна енергия. В момента имаме едва около 715 MW инсталирани вятърни мощности – приблизително толкова, колкото имахме и преди 13 години. За сравнение, Румъния вече има близо 3,5 GW, или около пет пъти повече, а Гърция – над 6 GW, тоест осем-девет пъти повече от България.
Напълно възможно е през късната есен България да се наложи да внася електроенергия от Гърция именно в периоди, когато там има силно производство от вятър.

- Каква е причината България да изостава по отношение на вятърната енергия?
- За съжаление, през последното десетилетие практически не бяха предприети съществени мерки за облекчаване на процедурите за разработване на вятърни проекти. При фотоволтаиците и батериите бяха направени редица регулаторни промени, докато развитието на вятърната енергия продължава да бъде значително по-трудно.
Инвеститорски интерес има, но процедурите са дълги и сложни. Наред с това през последните години се наблюдава и силна кампания срещу вятърната енергия, в която често се разпространяват неверни твърдения, че ветрогенераторите са опасни за здравето, земеделието или дивите животни.

Практическият опит в България не потвърждава подобни крайни твърдения. В района на Каварна работи значителна част от българските вятърни мощности вече повече от десетилетие. Земеделската дейност продължава, а съществуват и механизми за мониторинг и управление на потенциалното въздействие върху околната среда.
В същото време почти всеки слънчев ден вече виждаме моментно производство от фотоволтаици около 5 GW. Част от соларното производство дори не се вижда в данните на ЕСО, защото се потребява директно на място.

В момента са започнали два нови вятърни проекта с обща мощност около 140 MW, но това е твърде малко спрямо потенциала и нуждите на системата.
Соларите вече са основна част от енергийния ни микс. В определени часове тяхното производство покрива около и дори над 100% от моментното потребление на страната и формират около 60% от цялото производство.

Подобен ефект можем да постигнем и през зимните месеци, ако България изгради 4–5 GW нови вятърни мощности.
Комбинацията от нови вятърни мощности и батериите, с които вече разполагаме – по последни данни над 6 GW мощност и около 16 GWh капацитет за съхранение – би дала на системата значителен допълнителен буфер. Когато производството от вятър надхвърля моментното търсене, част от енергията може да бъде съхранявана и използвана по-късно, точно както се случва сега със соларите.

- През последните години България е лидер в Европа по отношение на батериите за съхранение на ел. енергията. Каква е тяхната роля в тази ситуация?
- Батериите имат много различни приложения – те са като швейцарско ножче в енергетиката. От една страна, помагат на системния оператор и разпределителните дружества да балансират по-добре производството и потреблението в реално време, да поддържат честотата и качеството на електроенергията и да управляват по-гъвкаво мрежата.
От друга страна, системите за съхранение са изключително важни за пазара. При много високо соларно производство и недостатъчно потребление цените могат да паднат до нула или дори да станат отрицателни. Батериите поемат част от този излишък. Те се зареждат, когато има изобилие от евтина електроенергия от слънцето, и я връщат в мрежата във вечерните часове, когато търсенето и цените са значително по-високи.
Така батериите помагат едновременно на мрежата, на потребителите и на производителите на електроенергия, като ограничават резките ценови колебания и позволяват по-добро използване на евтината енергия.

- Има ли България нужда от въглищните топлоцентрали и какъв трябва да бъде балансът между отделните източници?
- Въглищните централи ще продължат да имат важна роля, но тя постепенно ще се променя. Те са особено ценни в периоди на недостиг на електроенергия – например през студени зимни периоди с ниско производство от ВЕИ. Тогава е важно да можем да използваме разумно въглищните мощности, защото те са местен ресурс. Дори когато производството им е по-скъпо от това на други източници, те дават допълнителна сигурност на системата.
При неблагоприятни сценарии все по-важна ще бъде енергийната автономност, а тя се основава на местни източници, чието наличие не зависи от решенията на външни доставчици. Видяхме през последните години, че доставките на природен газ могат да бъдат прекъснати или силно ограничени. Това води не само до високи цени, но и до риск за сигурността на доставките. Подобни рискове съществуват и при петрола – геополитически и военни кризи в други части на света могат директно да се отразят върху българската икономика.  Затова местните ресурси – слънце, вятър, вода, въглища и атомна енергия – са много важна част от енергийната сигурност на България. Те ни дават по-голяма защита от външни ценови шокове, по-висока сигурност на снабдяването и значително по-достъпни цени.
 
- Какви са перспективите пред ВЕИ сектора? 
- Занапред е много важно България да постигне по-балансирано развитие на различните технологии и най-сетне да отблокира развитието на вятърната енергия. Ние вече разполагаме със 7–8 GW соларни мощности и над 6 GW батерии. Ако в края на десетилетието добавим и 5–6 GW вятърна енергия, България ще бъде в много силна позиция - както по отношение на енергийната си сигурност, така и на конкурентоспособността на електроенергийния си пазар.

Комбинацията от слънце, вятър и съхранение може да осигури големи количества местна и нискоемисионна електроенергия през различни часове на денонощието и сезони. Това би ни позволило да поддържаме конкурентни цени спрямо редица пазари в региона и Централна Европа и би се превърнало в сериозно предимство при привличането на нови индустриални инвестиции.
Целта трябва да бъде диверсифицирана система – с много евтина енергия от ВЕИ, достатъчно съхранение, стабилна ядрена и водна енергия. И с ТЕЦ-овете на въглища, разбира се, като стратегически резерв и гаранция за сигурността в най-трудните периоди.