Енергиен форум поиска яснота за бъдещето на комплекса "Марица Изток" и региона

Енергиен форум, организиран от Община Стара Загора и Медийната асоциация в България потърси решение на проблемите с бъдещето на енергийния сектор в регион Стара Загора и в България. Той се проведе в залата на РБ „Захарий Княжески“ на 13 юни и събра на едно място миньори, енергетици, шефове на големи енергийни дружества като „Мини Мариц-изток“ АД и „Брикел“ АД, народни представители и политици, както и представители на местната власт.



Заместник-кметът на Община Стара Загора Радостин Танев откри събитието с думите, че за проблемите в енергийния сектор на региона трябва да се говори непрекъснато, защото липсата на гласност води само до задълбочаване на проблемите в комплекса „Марица Изток“.
„Община Стара Загора не разглежда декарбонизацията като процес, който трябва да доведе до затварянето на комплекса „Марица-изток“, а като възможност за ускорено индустриално развитие на региона“ посочи Радостин Танев.



Той подчерта, че местната администрация ще се „бори до последно“ срещу всички, които смятат, че комплексът трябва да бъде затворен максимално бързо.
Народният представител от „Прогресивна България“ и член на парламентарната комисия по икономика, инвестиции и индустрия Даниел Парушев насочи вниманието върху националната сигурност и съдбата на човешкия фактор, разгледани през призмата на енергетиката. 
„Когато говорим за проблемите в областта на българската енергетика и в частност на комплекса „Марица Изток“, трябва да говорим преди всичко за хората, чийто живот е преминал в тази система и които трябва да преминат през прехода към декарбонизация по най-безболезнения начин“, каза той.

Сред участниците във форума беше и изпълнителният директор на „Мини Марица-изток“ ЕАД Тодор Тодоров. Той припомни, че през следващата година дружеството ще отбележи 75 години от създаването си и подчерта значението му за българската енергетика и икономика.



Тодоров заяви, че тези исторически натрупвания по същество са важни, но хората, работещи в сектора, се интересуват от бъдещото.
„Нас ни интересува нашето утре, защото ние трябва да продължим да съществуваме“, подчерта изпълнителният директор. Според него ще се наложи да бъдат предприети промени, но преди това е важно да има енергийна стратегия.



„Ние формираме преценка за утре въз основа на математиката, математическите алгоритми, ясните, зададени формули, структурни изречения, които имат съдържание, за да може да излезе от спекулата и да не се спекулира със страховете на хората. Това за нас е много важно“, коментира Тодоров. Според него „Мини Марица-изток“ е доказала през годините, че може да продължи своето съществуване, да гарантира работните места и заетост.

Преходът трябва да бъде безболезнен за българското общество и без риск за националната сигурност. Сред най-категоричните позиции по време на форума беше тази на изпълнителния директор на „Брикел“ Янилин Павлов.

„Без комплекс „Марица-изток“ няма енергетика в България“, заяви той. Според Павлов държавата все още не е представила ясна и дългосрочна енергийна стратегия, а липсата на такава създава несигурност както за бизнеса, така и за работещите в сектора.



„Ако искаме енергийна сигурност и стабилност, трябва да има ясна визия. Това е най-важното, което трябва да се случи“, посочи Янилин Павлов.

Особен интерес предизвикаха експертните доклади на проф. д-р инж. Иван Марков и проф. д-р инж. Валентин Колев, които представиха технически анализи за ролята на комплекса в електроенергийната система на страната.

Проф. Марков предупреди, че преждевременното извеждане от експлоатация на въглищните мощности може да доведе до сериозни последици за енергийния баланс на България: „Енергийният комплекс „Марица-изток“ не пречи на никого, а е потребен на всички. Той е национално богатство и гаранция за енергийната ни сигурност и независимост.

Длъжни сме да го съхраним“. Според него България се нуждае от дългосрочна енергийна стратегия поне до 2050 година и от широк обществен консенсус за бъдещето на сектора.

От своя страна проф. Валентин Колев представи анализ на състоянието на електропреносната система и обърна внимание на проблема с намаляващата системна инерция вследствие на нарастващия дял на възобновяемите енергийни източници.

„Енергийната сигурност не е само икономически, а и национален въпрос“, подчерта той. Проф. Колев предупреди, че прибързаното извеждане на базови мощности крие риск за стабилността на националната електроенергийна система и може да доведе до сериозни технически затруднения в бъдеще.



По мнението на Пламен Павлов, председател на Българската газова асоциация е необходима реална енергийна диверсификация и балансиран енергиен микс: „Диверсификацията означава добавяне на алтернативи, а не изключване на съществуващи енергийни източници“.

Според Павлов България трябва да защитава националните си интереси и да съхрани всички налични енергийни ресурси като част от дългосрочната си стратегия за развитие.

В дискусията участие взеха още представители на синдикалните организации, експерти от енергийния сектор, представители на граждански организации и местната власт, които също изразиха позиция в подкрепа на запазването на комплекса като стратегически елемент от българската енергетика.

Форумът завърши с общото разбиране, че бъдещето на „Марица-изток“ не може да бъде решавано на парче и под натиска на краткосрочни политически решения.

Участниците се обединиха около необходимостта България да изработи дългосрочна национална енергийна стратегия с хоризонт поне до 2050 година, която да гарантира едновременно енергийна сигурност, конкурентоспособна икономика, устойчиво развитие на регионите и справедлив преход за хората, работещи в енергийния сектор.