Президентът Илияна Йотова посочи три конкретни направления, в които трябва да насочи усилията си българският бизнес, за да има стабилен ръст българската икономика. Държавният глава говори за проблемите пред българската икономика и възможностите за тяхното решаване на форум за връчване на награди на социалноотговорни компании в област Стара Загора, организиран от регионалната организация на КРИБ.
На първо място Йотова посочи възможността в България да бъде изградена гигафабрика за изкуствен интелект, тъй като страната ни е посочена от Европейската комисия като една от шест страни на Стария континент, където това е възможно да се случи.
„Това е голяма възможност за държавата ни. ЕК се спря България, защото имаме образователни традиции в областта на високите технологии, като географско разположение България е важен комуникативен възел. В момента два български града се надпреварват за привличането на тази гигафаблика, за която ще са нужни много енергия, площи и вода - Бургас и Русе. Ние трябва да направим всичко възможно ЕК да избере България за реализацията на този важен проект“, посочи Йотова, като припомни, че в Словакия изграждането на такова съоръжение вече е започнало.
Второно направление, което България трябва да продължи да развива, е енергийната инфраструктура, посочи президентът. „Всички признават, че България е основен фактор в изграждането на вертикалния газов коридор. Имаме реален шанс да се превърнем в енергиен хъб за Югоизточната част на Европа, която обхваща Балканите, Румъния, както и части от Средна Европа. Когато говоря за енергиен хъб, нямам предвид само транзит на газ или на друг вид енергия, говоря за дигитални коридори и дори за военни проекти“, отбеляза Йотова.
Производството на селскостопанска продукция и развитието на леката и преработвателната промишлености, възстановяването на традиционни производства за България е третият аспект, върху който бизнесът трябва да съсредоточи вниманието си, смята Илиана Йотова. „Мина розовият период на безвъзмездно финансиране от европейските институции. Днес пред България стои тревожен акцент - начинът, по който ЕК предлага да се развива следващият финансов период, чиято променена философия крие много рискове. Тя обединява селскостопанските програма и Кохезионния фонд. Тази философия не се харесва не само на нас – не се харесва на цяла Южна Европа, на Франция. Трябва да обединим усилията си тази философия да бъде променена“, каза Йотова.
Илияна Йотова посочи още, че е привърженик на идеята да се дадат много по-големи правомощия на кметовете по отношение на собствените приходи и развитието на местната икономика, като даде за пример кмета на Стара Загора Живко Тодоров и добрата му работа с колегите си от по-малките общини.
„Кметът на Стара Загора обира всички награди, на които съм била, за него разполагането с повече собствени средства би било добра възможност, но има и малки кметове, които казват, че без държавен бюджет няма как да се справят. Трябва да се направи диференцирано законодателство, което да стимулира както по-големите общини, така и по-малките. Трябват повече правомощия за кметовете и общинските съвети, за да дават по-голямо поле за изява на местния бизнес. Иначе всички се въртят в един омагьосан кръг“, каза още Йотова.
Подпомагането между местна власт и бизнес е едно от задължителните условия държавата ни да върви напред, смята тя. Друго условие е балансираното развитие на отделните региони в България.
„За тези 20 години не успяхме да балансираме развитието на отделните райони на страната. Дисбалансите са обезпокояващи. Преди няколко години се говореше пословично за най-неразвития регион – Северозападна България, днес вече се говори и за Североизточна България, който влиза в тази тъжна класация. Демографската криза, липсата на инвестиции, липсата на интерес стават в по-застрашителни размери, отколкото е Северозапада. На този проблем трябва да обърне внимание и българския бизнес“, посочи тя.
Йотова каза още, че през последните 2 месеца към България има невероятен инвестиционен интерес и несъмнено един от факторите за това е присъединяването на България към Еврозоната.
„Извън смяната на конкретната парична единица, това създава доверие в нашите партньори да инвестират в България. Но не можем да си позволим повече да правим инвестиции на парче – говорим за чуждите инвестиции, без да имаме яснота като общество какво искаме да се развива в България – как да го направим, за какъв период и в каква посока“.
Според Илияна Йотова само така ще имаме и съответната работна ръка, която сега е един от най-големите проблеми пред бизнеса.