Андрей Гюров обяви курс към изтеглянето на 1,4 млрд.евро от Българска банка за развитие, от банката се обявиха против

Служебният премиер Андрей Гюров обяви курс към изтеглянето на 1.4 млрд. евро от Българската банка за развитие (ББР), определяйки ги като „заключени“ средства, които генерират лихви, без да влизат в икономиката. Гюров определи решението като антикорупционна мярка, целяща да пренасочи ресурса към здравеопазване, образование и социални дейности, вместо той да се превърне в „бърза писта за големи кредити“, които впоследствие банката забравя да си прибере.

Министърът на финансите предлага едно антикорупционно решение – да извадим 1.4 млрд. евро от банката касичка на модела „Борисов – Пеевски“ – ББР“, заяви Гюров.
Той припомни, че миналата година, точно преди протестите да го свалят, кабинетът „Желязков“ изтегли рекорден дълг и „заключи част тези средства в банката с широки пръсти и къса памет“.

Тези пари трябва да се върнат при хората като модерни болници, медицински хеликоптери и кабинети за наука в училищата“, заяви Гюров.
Той подчерта, че служебното правителство няма да харчи тези средства, а просто ще даде възможност на следващия кабинет да разполага с тях прозрачно.

Миналата година правителството на „Желязков“ наля общо 2.8 млрд. евро в ББР и БЕХ. Само за година капиталът на ББР бе увеличен с 2.045 млрд. евро. Икономистите тогава предупредиха, че това е „квазидефицит“ – трик, при който държавата харчи пари от заеми, но те не се отчитат като разход в бюджета, а се „складират“ в банката. Ресурсът в ББР по закон можеше да достигне до 3.5 млрд. евро.

В момента капиталът на ББР възлиза на 2.6 млрд. евро. Банката бе натоварена с няколко ключови задачи:
•    Общинската програма: През ББР бяха пренасочени 460 млн. евро за инвестиции в общините – част от обща програма за над 4 млрд. евро до 2027 г., която се управляваше от МРРБ. Опозицията критикува този ход като създаване на „паралелна реалност“ извън парламентарния контрол.
•    Безплатното саниране: ББР пое управлението на проекти по ПВУ на стойност 70 млн. евро, след като бе решено те да бъдат 100% финансирани от държавата.
•    Новата национална програма за саниране: Планиран бе нов етап за саниране със средства от държавния бюджет в размер на 1.2 млрд. евро, които отново трябваше да бъдат управлявани от  ББР.

Позиция на ББР Българска банка за развитие излезе с официална позиция след твърдения на Министерски съвет, че кабинетът "Желязков" е изтеглил рекорден дълг и е насочил част от средствата към ББР.
"През 2025 година кабинетът "Желязков" увеличава капитала на ББР с близо 2 млрд. евро, като банката е заявила усвояване на 600 млн. евро от тях. Останалите 1,4 млрд. евро остават неусвоени осем месеца след увеличението на капитала", заяви по-рано министърът на финансите Георги Клисурски.

От ББР се обявяват против евентуално намаляване на капитала си.
От банката подчертават, че средствата от увеличението могат да се използват единствено за изпълнение на програми, възложени от правителството, като към момента няма нови такива решения. Според ББР процедурата по намаляване на капитала би била продължителна и изисква съгласието на международни кредитори, което на практика ще блокира използването на средствата.

Финансовата институция предупреждава, че подобна стъпка ще ограничи възможностите ѝ да финансира общински проекти, да участва в антикризисни мерки и да привлича ресурси от международни партньори. Освен това се поставя под риск управлението на средства по европейски програми, включително по План за възстановяване и устойчивост и InvestEU.
От ББР акцентират, че са единствената българска институция с акредитация от Европейска комисия за управление на средства по InvestEU, получена след двугодишен одит, който потвърждава съответствие с европейските изисквания за прозрачност и контрол.

Банката изброява и конкретни рискове при евентуално намаляване на капитала:  
Предложеното намаление на капитала, без предварително съгласуване с ББР и при липса на одобрен редовен бюджет за 2026 г., би имало следните преки ефекти:
1. Ограничава възможностите на Банката да извършва разплащания по инвестиционната програма на общините.
2. Ограничава възможността на Банката за подпомагане на държавата при прилагане на антикризисни мерки във връзка с нарушена верига на доставки, повишение на цените на горивата и затрудненията в различни сектори като транспорт, земеделие и т.н.
3. Поставя под риск текущите финансирания от международни институции и ограничава възможността на Банката да привлича средства и да управлява програми от международни финансови институции.
4. Поставя под риск спасените 246.6 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост, предоставени на Българската банка за развитие за управление директно от Европейската комисия. Средствата са за обновяване на многофамилни жилищни сгради.
5. Поставя под риск бъдещо предоставяне на средства по директни програми на ЕК. Текуща такава програма предоставя на бизнеса до 1,2 млрд. евро при намалени изисквания за самоучастие или обезпечение в партньорство с търговски банки.
6. Ограничава възможността ББР да изпълнява своите ангажименти по националната програма за енергийна ефективност на жилищните сгради.