Валентин Дончевски откри маратона „Четяща Стара Загора“ с две нови свои книги

Големият художник и творец в различни области на изкуството Валентин Дончевски за пореден път се прояви в друго свое творческо призвание – да пише стихове и литературни текстове. На 1 април той откри 21-я маратон „Четяща Стара Загора“ с представяне на две нови свои книги – сборникът с хайку поезия „Рисувам със затворени очи“ и новелата „Люси“.
Всъщност, Дончевски представи двете книги заедно неслучайно. Между кратките стиховете в обичаните японски стъпки и сюрреалистичната история на „Люси“ има пряка връзка. Ако в хайку стиховете усещаме присъствието на главния герой все още само като състояние и емоция, то в книгата „Люси“ той добива образ, който разсъждава и говори от първо лице.



„Георги Янев често ме питаше – защо го правиш? Защо пишеш? Може би започнах да пиша, защото от малък бях влюбен в книгите – научих се да чета едва на 4,5 години. Вероятно „матрицата“, в която живеем, ме е подготвяла, наливала е съдържанието, докато прелее чашата, за да намери своето предназначение“, каза в началото на срещата Валентин Дончевски.
Той посвещава двете книги на двама свои големи приятели – поетите Неделчо Ганев и Иван Странджев, които, за жалост, вече не са между нас.



Книгата „Рисувам със затворени очи“ съдържа близо 85 страници с хайку. Оформена е като класическа хайку стихосбирка с по три произведения на всяка дясна страница. На всяка лява страница художникът Валентин Дончевски е поставил рисунка, направена от него със затворени очи и лява ръка. Всяко хайку е написано на български и на английски езици. Редактор на книгата е Минко Танев, а редактор на английския превод на стиховете е Стоянка Боянова. Автор на портретите на Валентин Дончевски в книгата е Асен Загоров, снимките са на Стефан Стоянович, а преводач на английски е Станимира Пашова.



„Рисуването със затворени очи е част от психологията на изкуството, особено когато говорим за живопис и графика. Правили са го много творци от Средновековието до днес. Когато творецът рисува със затворени очи и непривичната ръка, отпада всяка рутина, всичко научено, школувано и утилитарно. Остава само еманацията, квинтесенцията на състоянието. В „Люси“ главният герой осъзнава, че когато рисува със затворени очи, започва да вижда истината, да осъзнава разликата между „виждане“ и „гледане“, обясни Валентин Дончевски.
Заниманията му с хайку започват преди около 40 години, дори по-рано - в студентските години във Великотърновския университет. Още тогава се увлича от японския бит и култура, омагьосан е от класическото японско кино на 60-те години. Така до днес създава близо 500 хайку стиха. Поверява ги на поетичния тандем Стоянка Боянова и Минко Танев, които са най-известните създатели и познавачи на хайку не само у нас. Те подбират 120 хайку творби на Дончевски и ги подреждат в книгата му „Рисувам със затворени очи“.



„В книгата Валентин Дончевски съчетава поезия и визуални изкуства в общо поетическо пространство. Експерименталните рисунки са създадени със затворени очи и с лява ръка. Този метод насочва вниманието ни към интуитивната природа на творческия акт в процеса на създаване. Използването на недоминиращата ръка и отказът за зрителен контакт имат за цел да активират по-непосредствени сетивни механизми, свързани с дясното мозъчно полукълбо, сферата на интуицията, образното мислене и емоционалната реакция. Линиите в рисунките не търсят външна форма на обектите, а се стремят към тяхната същност и вътрешна идея“, каза по време на представянето на двете книги Стоянка Боянова.

Литературният историк и критик Никола Иванов говори за новелата „Люси“. Той посочи, че книгата е полифонична творба, която създава асоциации и множество асоциативни връзки. „Никой не може да отгатне кой е Люси, ако не се опита да го открие в себе си. Люси е обобщен образ, чрез който Дончевски се опитва да докосне отвътре всеки човек“.
Своите адмирации към двете нови книги на Валентин Дончевски изказа и редакторът на „Люси“, големият поет и почетен гражданин на Сливен Деньо Денев, който пожела на автора да превърне творбата си в роман, какъвто е бил първоначалният му замисъл.



Представянето на двете книги завърши с аплодисменти и поздравления от многобройните почитатели и приятели на Валентин Дончевски, дошли на представянето на двете му нови книги.