Влизането в еврозоната не е свързано с увеличаване на инфлацията

Фискалният съвет на България публикува анализ, според който влизането в еврозоната не е свързано с увеличаване на инфлацията в дадена страна.  Данните представляват сравнение на хармонизираните средногодишни инфлационни ставки за няколко държави 3 години преди и 3 години след влизането им в еврозоната.

Преди въвеждане на еврото се наблюдава умерено до силно повишаване на инфлацията – силно в Естония, отрицателно до умерено в Латвия и умерено в Словения, Словакия и Хърватия.

През първата година след въвеждането на еврото инфлацията се е повишила в 3 държави – Словения (+1,3 п.п.), Естония (+2,4 п.п.) и Латвия (+0,7 п.п.). В 3 държави инфлацията е намаляла – Словакия (-3,0 п.п.), Литва (-0,9 п.п.) и Хърватия (-2,1 п.п.).

През втората и третата година след въвеждането има стабилизация и възстановяване на умерените нива във всичките 6 държави. Въпреки завишените нива в Хърватия, данните показват реално по-ниска инфлация от периода непосредствено преди приемане на еврото.

В заключение членовете на Фискалния съвет правят извод, че инфлацията не се причинява от самата смяна на валутата, а от реални фактори като военни конфликти с непосредствено влияние върху страната, производствени разходи, търсене, енергийни цени и икономическа политика. Въвеждането на еврото е номинална промяна.

Цените и доходите се преизчислиха по фиксирания курс и това не доведе до увеличаване на паричното предлагане, още повече че страната беше в паричен съвет (валутен борд). Опитът на държавите от еврозоната показва само минимален еднократен ефект, а усещането за общо увеличение на цените често е по-скоро психологическо, а не реално.