ББА оспори съдебните претенции на ЕК за обществените поръчки в частните болници

Българската бонична асоциация (ББА) изпрати свое становище до Конфедерацията на индустриалците и работодателите (КРИБ) заради решението на Европейската комисия да предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз във връзка с нарушение на правилата на ЕС за обществените поръчки. Искът е заради липсата на законови промени у нас, които да задължат частните болници да провеждат обществени поръчки по ЗОП.

Според юристите на ББА частните лечебни заведения в България не са публичноправни организации, а търговски дружества, които действат в нормални пазарни условия - стремят се да реализират печалба и понасят загубите в резултат на извършване на дейността си, поради което не изпълняват кумулативно изискуемите условия на дефиницията в чл. 2, пар. 1, точка 4 от Директивата на ЕС за обществените поръчки. В свое мотивирано определение Съда на Европейския съюз подчертава и правото на България да адаптира законодателството си спрямо своите нужди и местни особености, се посочва още в становището на ББА.

"С оглед на изложеното не считаме, че твърдяното от Комисията нарушение е основателно, още по-малко е налице правно или друго основание, което да налага промяна в действащата дефиниция в българското законодателство и включването на частните лечебни заведения в обхвата на Закона за обществените поръчки.
Обстоятелството дали даден субект е публичноправна организация или не, при липса на промяна в кумулативните изисквания, предвидени в Директивата, не обуславя необходимост от промяна в тълкуването", се казва още в текста, изпратен до КРИБ.

От ББА посочват още редица аргументи в подкрепа на позицията, че частните болници в България не трябва да бъдат задължавани по Закона за обществените поръчки. Ето какво пише в част от текста на становището:

"В настоящия случай, НЗОК предоставя финансови средства както на държавните, така и на частните лечебни заведения в България. Средствата, които се предоставят конкретно на частните болници са за извършени медицински дейности от тях според фиксирани цени, а не за обща издръжка, което е регламентирано в чл.2, ал.3 от Закона за здравното осигуряване. Всички други разходи, които едно частно лечебно заведение има, се определят от неговата обичайна и присъща дейност.

И тук трябва да се каже нещо много важно – цената на клиничната пътека (КП) не се променя, ако изпълнителят е закупил по-скъпи чаршафи или по-скъп скенер. Всяко лечебно заведение следва да се съобрази с реалните си приходи – кой ще „разхищава“ средства, ако няма кой да му покрие разликата? Всички подобни тези са инсинуация, която накрая ще навреди най-много на достъпа на пациентите до нови решения.

Освен това НЗОК сключва с лечебните заведения договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. НЗОК не превежда предварителни средства за осъществената болнична помощ, както споменахме и по-горе, което да налага прилагането на ЗОП, с цел осигуряване на ефективност при разходването им. Контролът по осигуряване на ефективност при разходването на бюджетните средства се извършва преди това – при определянето на фиксираните цени, по които НЗОК заплаща клиничните пътеки – процес, в който лечебните заведения не участват.

Следва да се отчете и че плащането от страна на НЗОК към изпълнителите на медицинска помощ не са плащания от държавен, регионален или местен орган, нито са от бюджетни трансфери - НЗОК не е такъв орган. Финансирането от бюджета на НЗОК по договорите за изпълнение на медицински услуги е изцяло на търговски принцип, а именно ако едната страна „изпълнител“ извърши и отчете определени в договора услуги по предварително определени от „възложителя“ цени, втората страна „възложител“ ще заплати извършените дейности.

Отделно от това, никога не сме подкрепяли и разбирали разделянето на болниците на частни и държавни. Лечебните заведения трябва да се разглеждат на принципа на работещи и неработещи, а не да се делят спрямо собствеността. Здравеопазването няма собственост, то трябва да действа изцяло в интерес на
пациента, а не спрямо това кой притежава капитала на определено лечебно заведение.

Именно интереса на пациента ще бъде засегнат ако се принудят и частни лечебни заведения да провеждат процедури по ЗОП, които процедури са компрометирани и в нито един сектор не водят до резултатите, които държавата си поставя с тях".

Вижте пълния текст на становището на ББА до КРИБ тук.