Проучване доказва необходимостта от превенция на насилието срещу деца с увреждания

Проект, посветен на борбата с насилието срещу деца с увреждания,  стартира  в началото на  тази година Гражданско сдружение „Алтернатива 55“,  Стара Загора - една от най-авторитетните социални организации в региона, която вече 14 години успешно управлява Център за социална рехабилитация и интеграция на деца с генерализирани разстройства в развитието (аутизъм) и предоставя в общността експертна помощ и грижа за деца с проблеми в развитието и техните семейства.



Като част от дейностите по проекта бе проведена среща със служители от 10 детски градини в Стара Загора и района, както и събеседване с тях за проблемите, съпътстващи интеграцията на децата с увреждания в детските заведения, за ситуациите и факторите, които са предпоставка за нарастване на напрежението между страните в процеса и биха могли да прераснат в насилие. С цел задълбочено проучване на проблематиката по темата, общо 81 служители в детските градини и 21 родители на деца с увреждания попълниха анонимни анкети, включващи 12 въпроса - четири от тях с отворени отговори и осем с избираем отговор – “да” или “не”.



На база на събраната информация от анкетирането експертите от екипа на сдружението подготвиха задълбочен доклад, който бе представен в началото на декември на регионалния форум „Първи стъпки в приобщаването и развитието на потенциала на всяко дете, организиран от Департамента за повишаване квалификацията на учителите и Педагогическия факултет на Тракийски университет -  Стара Загора. В доклада се представя анализ на резултатите от анкетирането на  специалистите от детските градини. По посочените пол, образование и длъжност  става ясно, че всички са жени, с висше образование, 95 %  от които заемат длъжността “Учител в детска градина”.

Тревожен е фактът, че на отворения въпрос дали се работи достатъчно активно за превенция на насилието над деца с увреждания,  64-ма от запитаните общо 81 души отговарят с категорично „НЕ“, което съставлява 79% от респондентите.



Относно видовете насилие, с които децата със СОП се сблъскват най-често, според анкетираните специалисти най-голям дял заема физическото насилие - 57 души са го отбелязали, което е 35% от всички отговори. След него 43 пъти е посочено психическото насилие, което представлява дял от 26 % от запитаните. Вербалното насилие и неглижирането заемат съответно по 12% от всички отговори, следвани от емоционалното насилие - 10%. С най-малък дял са кибернасилието, изолацията и сексуалното насилие, които според анкетираните специалисти в ДГ са по-скоро изключение сред подрастващите.

Запитани за причините за това, анкетираните са посочили в отворен отговор своите предположения, които групирани изглеждат по следния начин: с най-съществен дял (42%) е “Липсата на специални учители в масовите училища и детски градини”. 22% от запитаните посочват като проблем и “Липсата на информираност”; Следват “Липса на подготовка и обучения на служители и родители”, както и “Липса на ресурс” с дялове от по 8%.  Едва 5% от анкетираните отговарят, че причина е недобро сътрудничество между институциите.

Почти две трети сред анкетираните детски учители (64%) смятат, че педиатрите не са достатъчно подготвени и не насочват навреме децата със СОП за консултация със специалист. Първичната помощ е важна за ранното диагностициране и интервенция и подобен резултат е сериозен индикатор за проблем. Относно достъпът до медицинска рехабилитация, според 62% от анкетираните няма достатъчно ясен и достъпен път до рехабилитация на децата с увреждания.

Най-категорично е становището на анкетираните относно изследванията и леченията на деца със СОП. 86% отговорят „ДА“ на твърдението „Много е трудно изследването или лечението на детето в чужбина от държавен фонд и най-често е на разноските на родителите“. Заключението, което следва от анализите на тези въпроси е, че според анкетираните здравната система не успява да осигури нужната адекватност, навременност и достъпност. Наложително е да се предприемат действия по подготовка на първичния медицински персонал, като  например въвеждане на допълнителни курсове относно разпознаване на спецификите на децата с увреждания и ранна диагностика, осъществяване на скринингов протокол, който да се прилага от личните лекари, заедно с годишните профилактични прегледи. Запознаване на педиатрите с възможностите за подкрепа и при наличие на проблем за насочване на родителите.

Очевидна е и нуждата от разкриване на допълнителни центрове за рехабилитация, възможност за рехабилитационни екипи, които да посещават и местата с по-малко население. Нужно е да се преразгледа и увеличи списъкът с изследвания, консумативи и терапии, които се покриват по НЗОК, особено за често срещани състояния при деца с проблеми, които остават неглижирани. Проследяването на развитието и състоянието на децата с психични проблеми би могло да се систематизира, да се извършва ежегодно, да се наблюдава цялостното здравословно състояние на тези деца за да могат да получават адекватно становище и грижа.

Проучването показва сериозни проблеми и в предоставяне на социални услуги за деца с увреждания: Общо 86% от анкетираните специалисти в детските градини твърдят, че има недостиг на компетентен персонал за социални услуги, свързани с децата с увреждания, а 84% - че система за информиране относно възможностите за социална подкрепа не е добре развита.

Смущаващо е твърдението на 67% от анкетираните, според които децата с увреждания не са подготвени за интеграция в детските градини и училищата. Този резултат, в комбинация с твърдението за социална изолация, за която съдим по липсата на възможности за свободното време на родителите, говори за това, че голяма част от тежестта по процеса на интеграция остава в семейството.  

Анализът на проведеното проучване сред специалистите в детските градини показва, че учителите са запознати добре с видовете насилие, с нормативната уредба и социалните услуги, които се предоставят. Огромен процент от тях (89%) са съгласни да участват безвъзмездно в инициативи за интеграцията на деца с увреждания, но отчитат, че почти всички родители се страхуват, че няма да бъдат разбрани и имат нужда от подкрепа и сигурност.

Изглежда, че основният проблем за интеграцията на децата с увреждания, информираността за проблемите им и превенцията срещу насилието не е в желанието, хуманността и осведомеността, а в липсата на практически работеща и приложима организация, която да бъде предпоставка за безпроблемното протичане на интеграционните процеси.  
------

Тази публикация е създадена в рамките на проект „Заедно срещу насилието над децата с увреждания” , съфинансиран от Европейския съюз и фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ) и изпълняван от Гражданско сдружение „Алтернатива 55“ – Стара Загора. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз и ФРГИ. Нито Европейският съюз, нито ФРГИ могат да бъдат държани отговорни за тях.