Българските работодатели търсят решение на кадровите си проблеми с наемане на работници от чужбина в определени сектори на българската икономика, както и в някои региони на страната. В Старозагорски регион, например, около 30% от фирмите, членуващи в Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, разчитат на работници, идващи от трети страни. Това посочи председателят на КРИБ – Стара Загора Венцеслав Славов.
„Липсата на работна ръка определено е фактор, с който много компании се съобразяват. Не бих казал, че ситуацията е критична, но в определени сектори и региони се усеща затруднение при намиране на подготвени и мотивирани служители. Това поставя предизвикателства пред растежа на бизнеса и изисква активни и навременни решения“, посочва той.
Наемането на чуждестранни работници не означава, че тези работодатели не полагат усилия да върнат в страната поне част от българските граждани, работещи в чужбина. „Напротив, българските работодатели непрекъснато подобряват условията на труд и заплащане и предлагат ясни кариерни перспективи и стабилност. Паралелно с това, образованието и преквалификацията на работници, осигурени от работодателите и държавата, са ключови. Тези усилия вече дават резултати. Не са малко българските работници, които се завръщат от чужбина, за да живеят и работят в България и в частност в Старозагорско.
Разумното използване на външна работна сила там, където нуждите надвишават възможностите на местния пазар, е напълно логично, подчертава Венцеслав Славов. Все повече компании разглеждат тази възможност като решение на конкретни казуси - особено там, където интересът от страна на местните кандидати е по-слаб или се изисква определен капацитет.
„Нямам официална статистика, но по наши данни става въпрос за между 200 и 300 работници от чужбина, които вече са наети в област Стара Загора. Тенденцията обаче е към ръст - както от страна на чуждестранни работници, които проявяват интерес към България, така и от компании, които предлагат и посредничат при наемане на служители от трети страни“, казва председателят на КРИБ – Стара Загора.
Най-често срещаните националности, които търсят българския пазар на труда, са от Непал, Индия, Филипините, а в последно време и от Узбекистан, Киргизстан и други. Това са хора с добра адаптивност, дисциплина и желание за дългосрочна ангажираност.
„Впечатленията от тези работници са предимно положителни. Повечето от тези хора работят съвестно, бързо се ориентират в задачите и се вписват добре в работната среда. Ключово е подходящото въвеждане и ясната комуникация от самото начало“, посочва Венцеслав Славов.
Чужденци се наемат най-често в сферите на производството, строителството, преработвателната промишленост, ресторантьорството и услугите. Това са сектори с по-динамичен ритъм и сезонна нужда от допълнителен ресурс, особено при по-големи по обем поръчки или мащабни проекти.
Процесът по наемане на работници от чужбина е по-ясен в сравнение с преди години, но все още има значителна административна тежест. За много компании това е сериозен спирачка.
„Смятам, че е изключително важно държавата да облекчи режима за наемане на чуждестранни служители – с по-малко бюрокрация, с по-кратки срокове и електронни процедури. Това не е просто улеснение за бизнеса, а реална предпоставка за икономическа стабилност и предвидимост“, е съветът на Венцеслав Славов.
Наемането на работници от чужбина крие своите рискове и носи някои неудобства. В началото има предизвикателства, особено ако работникът няма езикова подготовка, за да се впише веднага в работната среда. Все повече фирми обаче инвестират в базови курсове по български език или използват координатори и дигитални решения, преводачи. С добра организация, този проблем е преодолим, смятат експертите на КРИБ – Стара Загора.
„Моето лично мнение е, че трябва да действаме балансирано. От една страна да положим усилия за задържане и връщане на български кадри чрез добри условия, стабилност и възможности за развитие. От друга, когато тези усилия не дават нужния резултат, да не се страхуваме да търсим адекватна подкрепа чрез външна работна ръка, но с ясни правила, подбор и контрол. Само така ще можем да запазим конкурентоспособността на българския бизнес и да осигурим растеж на икономиката в дългосрочен план“, смята Венцеслав Славов.
На какъв език ще ме обслужат сервитьорите от Азербайджан? В тази професия комуникацията с клиента е от ключово значение. Или трябва да се чувствам като чужденец в собствената си държава защото бай Ганьо се е изгаврил в български си персонал и сега е решил да "менажира" клетници от трети страни?
До реалист: В един от големите ресторанти на Стара Загора, например, отскоро се принудиха да наемат готвач и сервитьори от чужбина. Сервитьорите са от Азербайджан - знаят по един или два западни езика. Това се случи след като в продължение на 2 години се търсят хора, които не само да получават по 3-4000 лева заплата, но и да бъдат съвестни в работата си, а не клиентите да се оплакват от грубо отношение и игнориране. Не става дума за лош мениджмънт или за подбиване на заплатите. Не мислете, че някой ще се хукне от Индия или Непал за по-малко от 1500 - 2000 евро чисто. Но има браншове, в които българите вече не искат да работят или тези, които уж искат, не стават. Затова неизбежно ще се появят чужденци. Животът върви напред, става по-модерен, а бизнесът има своите нужди, за да поддържа нивото си и да се развива.
Едно е да наемат специалист в дадена област който с уменията си да допринесе за развитието на бизнеса и внедряването на нови технологии и знания. Съвсем различно е когато внасят общи работници на килограм (без образование и трудови навици), за да подбият заплащането или просто да запълнят дупки които за зейнали заради некадърен мениджмънт и липса на елементарна хигиена на трудово-правните отношения. Кой ще ни гарантира, че тези нови жители на Стара Загора няма да източат социалната система? Как това ще повлияе на обществото? Струва ли си да унищожаваме културно-етнипеския модел на държавата заради интереса на стотина пишман-бизнесмени? Качеството на работа (КПД) няма да се подобри. Точно обратното.