Ваньо Стоилов събра в книга историите на хора с добавена стойност (ВИДЕО)

„Ноти от мелодията на живота“ – така се нарича третата книга на един от доайените на журналистиката в България и в частност в Стара Загора – кореспондентът на в-к „24 часа“ Ваньо Стоилов. Книгата съдържа 430 страници, върху които авторът е разположил интересни и често малко известни факти от живота на 41 герои, с които съдбата го срещнала по време на дългия му 45 години журналистически път.



Третата книга на Ваньо Стоилов има особена подредба – чете се като роман, а звучи като радиопредаване. И не случайно. Авторът решава да използва структурата на обичаното радиошоу „Спорт и музика“ по програма „Хоризонт“ на БНР, за да разположи пъстра мозайка от хора и съдби по начин, който да държи вниманието на читателите от първия до последния ред. И, както в познатото радиопредаване, „Ноти от мелодията на живота“ редува разкази, очерци, случки, интервюта и коментари за значими музиканти, спортисти и дейци на културата, с които Ваньо Стоилов се е срещал от 1980 година до днес. Сред тях са световноизвестният кларинетист Иво Папазов - Ибряма, голямата поетеса на България, Елисавета Багряна, вечният Емил Димитров, лекоатлетката Петя Пендарева, голямата звезда на „Берое“ Петко Петков, двама от знаковите треньори на клуба – Ферарио Спасов и Петър Хубчев и много други.



И в тази своя книга Ваньо Стоилов остава верен на инстинкта си да открива необикновеното в обикновените хора, да изтупва праха от позабравените имена, да посочи незаслужено пренебрегнатите таланти на България. Затова книгата ще ни припомни и за певицата Маргарита Димитрова, за лекоатлета Михаил Желев, за Иван Караиванов – българският Том Джоунс от Шипка…
„Няма по-голям успех от този да успееш да публикуваш в национален вестник историята на известен само в региона герой. Обичайният отговор на редактора е, кой го знае този?“, казва Ваньо Стоилов. Той обаче е успявал да се „пребори“ неведнъж с предубедените редактори и да ги накара да не съжаляват за направения „жест“.
„Това е книга - документ на времето, а в нея са събрани материали за хора, които наистина заслужават това. Защото това са хора с принадена стойност“, казва Ваньо Стоилов. С нея до голяма степен той се опитва да запълни празнотата в познанието за някои от тях. Като за световния Иво Папазов – Ибряма, например, за когото няма издадена биографична книга, но пък Ваньо Стоилов има поне десетина интервюта.



Любопитна е и срещата на Ваньо Стоилов с голямата поетеса на България Елисавета Багряна. Бил съвсем млад журналист, когато се осмелява да поиска интервю от нея, появявайки се в дома ѝ без предварителна уговорка. Багряна обаче тъкмо обядвала, но не го отпратила. Предложила му да изчака и му сервирала десерт. След това му дала и интервю и даже подарила на изданието няколко непубликувани до този момент нови нейни стихотворения.
„Ценното за мен е, че много от тези необикновени хора ще продължат да живеят сред страниците на книгата ми, въпреки че много от тях вече не са между нас“, каза Ваньо Стоилов.
Любопитни истории разказа и големият футболист на „Берое“ от 60-те и 70-те години на миналия век - доц. Георги Белчев, който също е герой в „Ноти от мелодията на живота“, а за представянето на книгата влезе в ролята на водещ.
Ваньо Стоилов смята интервюто за един от най-трудните журналистически жанрове, защото авторът трябва да умее е да предразположи събеседника си, да заговори на неговия език, да знае много за него и да води разговора в правилната посока от начало до край.
Така едно от най-трудните му интервюта е с Петър Хубчев, за който се знае, че не е от най-словоохотливите. Пред Ваньо Стоилов обаче специалистът се отпуска и дава едно от най-цветните си и откровени интервюта.
Вестниците един ден изчезват, а заедно с тях и интересните истории, публикувани по страниците им. Книгите обаче остават, за да съхранят казаното някога. Това прави и „Ноти от мелодията на живота“. А Ваньо Стоилов вече подготвя материали за нещо като продължение. Или за напълно нова и различна книга.