Синдикатите в Мини Марица-изток се готвят за протести, искат спешна среща с Борисов

Миньорите от Марица-изток искат 50 млн.лв. заем или повишаване на цената на въглищата

Неяснотата около бъдещето на комплекса Марица-изток може да вдигне на протест миньорите от трите рудника в „Мини Марица-изток“, ако правителството не приеме спешно конкретен документ, с който да гарантира сроковете на съществуване и обемите на производството на въглища и електроенергия от тях.

Това заявиха на съвместна пресконференция днес лидерите на синдикалните организации на КНСБ и „Подкрепа“ в „Мини Марица-изток“ ЕАД Наско Митев и Бисер Бинев, подкрепени от техни браншови колеги.

Основното притеснение на миньорите идва от факта, че в последните години произведената електроенергия от комплекса „Марица-изток“ с всяка година намалява. Така, ако през 2017 г. са били произведени 19 тераватчаса електроенергия, през 2018 г. производството е намаляло на 18 тераватчаса, а през 2019 е паднало на 17 тераватчаса. „Нещо повече – днес КЕВР разрешава на ТЕЦ „Марица-изток-2“ да произведе между 12 и 13 тераватчаса, вместо досегашните 18 – 19 тераватчаса електроенергия, въпреки че Народното събрание реши производствените обеми на държавната ТЕЦ-2 и мините да бъдат запазени“, посочи Наско Митев.

„За следващата година се очаква намалението на произведената електроенергия да падне до 10 тераватчаса. Това ще означава, че през 2021 г. в „Мини Марица-изток“ ще се изкопаят не повече от 15 млн. тона въглища. Този сценарий ми напомня затварянето на блоковете на АЕЦ „Козлодуй“, а това са моите най-големи опасения“, подчерта лидерът на „Подкрепа“ Бисер Бинев. Той посочи, че само за 2020 г. планът на „Мини Марица-изток“ е променян три пъти. Така, от планиран добив на 27,5 милиона тона въглища до края на тази година, цифрата веднъж беше коригирана на 25, а след това на 22 милиона тона. В момента вървим към приключване на годината с 20 млн. тона въглища“, смята Бинев.

Според синдикалистите силно редуцираният добив няма да гарантира достатъчно приходи за дружеството, с които да се осъществят задължителните инвестиционна и ремонтна програми. Освен това, въпреки ширещото се мнение, че заплатите в мините са много големи, истината е, че те не са коригирани през последните 3 години, посочиха синдикалистите.

Причините за непрестанното свиване на добива на въглища са не само заради кризата с коронавируса и намаленото потребление на електроенергия, но и заради поетите ангажименти по „Зелената сделка“, смятат от КНСБ и „Подкрепа“. Затова синдикатите от въгледобивното дружеството настояват за спешна среща с премиера, на която да бъде гарантирано поне 15-годишно производство на „Мини Марица-изток“ с ясни и точни параметри и което да бъде оформено като официален документ. Този документ трябва да даде ясна гаранция за работата на дружеството в дългосрочен план. Другото би означавало, че МИ не чест от предприятията от националната сигурност“, посочиха представителите на КНСБ и „Подкрепа“.

В писмо до изпълнителния директор на БЕХ преди 2 седмици двете синдикални организации и ръководството на мините са предложили два варианта за излизане от кризисната ситуация – или въгледобивното дружество да получи заем от 50 млн. лв., или да бъде повишена цената на въглищата от 77 лв. на 86 лв. за тон условно гориво. Отговор засега няма.

„На многобройните съвещания и браншови съмети сме чували какви ли не обещания за хоризонт на работа на комплекса „Марица-изток“ до 2030 и до 2050-та година, но реално това не се случва“, посочи Бисер Бинев.

Авторите на писмото до БЕХ припомнят, че дружеството е включено от държавата в списъка на стратегическите обекти за гарантиране на националната сигурност на страната. Техните опасения са, че за хората остава неясно в какво точно се изразява „Зелена сделка“, какви политики са описани в нея и как ще бъде засегнат персонално комплекса „Марица-изток“ и икономиките на четирите области, върху които работи той.

„Тази неяснота предизвиква несигурност за нас, за нашите семейства и за бъдещето на нашите деца“, посочи Наско Митев. „Очакваме спешни политически решения, които да отговорят на въпросите - с колко и докога се гарантира работата на комплекса „Марица-изток“.