Радослав Рибарски е народен представител от Старозагорски регион от "Продължаваме Промяната". Председател на Комисията по енергетика в 47-то Народно събрание, заместник-председател на Комисията в 48-я Парламент.
Кариерното му развитие е изцяло в сектор „Енергетика“. Стартира кариерата си с работа по мащабни проекти за изграждане на ветропаркове и фотоволтаични централи.
Разговаряме с него за проекта за Териториален план за справедлив преход за регион Стара Загора, който беше публикуван вчера, 8 август, на страницата на Министерство на енергетиката.  

- Господин Рибарски, публикуван е проектът на Териториалният план за справедлив преход за Стара Загора. Дава ли той отговор на основния въпрос, от който се интересуват хората от комплекса „Марица Изток“ – ще запазят ли работните си места?
- Целта на териториалните планове е да очертаят ясна алтернатива за развитие. Видимо е в сегашната ситуация, че енергията от въглища не може да отговори на пазарните нива. Това директно води до намаляване на работата в комплекса.
В плана е показана и демографската ситуация в региона в момента. Имаме предимно застаряващо население, заето в комплекса, а младите предпочитат да търсят другаде реализация. Затова той е насочен към тип дейности, които да задържат и млади хора в региона.

- Този път не виждаме в плана конкретна цифра, която да показва колко хора и в какъв срок ще бъдат освободени от работа във връзка с предстоящата трансформация…
- Трудно може да се ангажираме с цифра особено в сегашната ситуация. Минахме през сезон, в който имаше пълно натоварване на мощностите в комплекса. Сега ВЕИ енергията дава изключително ниски цени през светлата част на деня. Затова се случва да се мине от тази пълна мощност към пълно спиране на дейностите в комплекса. Именно за това от МРРБ и МЕ са предпочели да се фокусират върху неща, които да дадат плавен преход. Трябва да се даде възможност за други дейности, когато не се добиват въглища.

- Това означава ли, че преходът ще става плавно и хората от комплекса няма да останат без работа?
- Тук идва на помощ общественото обсъждане, чиято цел е всички засегнати страни да изразят своето мнение - дали виждат бъдещата си реализация в изложените дейности по плана, дали считат че те ще създадат трайна, устойчива заетост или по-скоро биха предпочели да търсят друга реализация. Затова тези обществени обсъждания са изключително важни и аз винаги съм настоявал те да бъдат правени по места.

- Ще може ли да се коригира този проект за Териториален план, ако хората настояват за това?
- Могат да се правят предложения и промени. Вярвам, че този процес ще протече нормално, конструктивно, отчитайки самите специфики на териториалните планове, а именно, че трябва да се насочи вниманието към зелени технологии, създаване на нисковъглеродни дейности и привличане на инвестиции в тях.

- Колко точно пари ще дойдат по линия на Териториалния план в Старозагорски регион?
- Сумата за трите региона – Стара Загора, Кюстендил и Перник е над 2 млрд. лева, но най-голямата част от плана са заделени за Стара Загора като най-засегнат регион. Не трябва да забравяме обаче, че усвояването на тези пари ще зависи от успешното реализиране на проекти. Трябва да са ясно разчетени бъдещите дейности.

- Планът предвижда създаване на местна Комисия за справедлив преход. Какво ще представлява тя и какви хора ще влязат в нея?
- Управляващият орган по плана е МРРБ. Идеята е да се види каква е нуждата на бизнеса, какви хора търси да наеме и каква заетост ще дадат новите дейности – дали тя ще бъде устойчива във времето, както и ясно да се управляват инвестиционните процеси.

- Буди интерес създаването на държавно дружество „Конверсия на въглищните региони“. Какво ще представлява то и каква е целта му?
- Това дружество е свързано с управлението на т.нар. рекултивация, която трябва да реши изключително сериозен проблем, свързан с възстановяване на огромните масиви и терени след добива в „Мини Марица-изток“. Този процес от една страна дава дългосрочна заетост, а от друга решава един бъдещ сериозен екологичен проблем в случай, че терените останат нерекултивирани.
Целта е тези терени да бъдат използвани за индустриални зони или за инвестиции във възобновяема енергия. Правилният процес по рекултивация ще даде още големи площи, които могат да се използват за друг вид инвестиционна дейност. Към такъв вид инвестиционна дейност виждаме, че имат интерес големи инвеститори в областта на ВЕИ.

- Това означава ли, че върху тези рекултивирани терени ще се изграждат предимно ВЕИ?
- В плана ясно е посочено, че трябва да се изгради нисковъглеродна или неутрална икономика. Ако се изграждат ВЕИ, то трябва да има и други дейности, които да потребяват тази енергия. Аз лично не одобрявам изграждането на огромни фотоволтаични паркове, чиято енергия ще трябва отново да се пренася на големи разстояния. Идеята е да вървят ръка за ръка инвестиции във ВЕИ и индустрия, която да потребява тази енергия. Вижда се тенденцията в съседни държави, където има големи ВЕИ мощности. Те успяват да привлекат и големи индустриални потребители.

- Планира се нов индустриален парк на територията на „Мини Марица-изток“. Какво ще представлява той?
- В цяла България липсват големи терени над 1500 – 2000 дка и това е основен проблем пред големите инвеститори. Идеята е да се привличат точно такива инвеститори. Дали ще е на едно място тази зона или в няколко локации - това ще се реши впоследствие.

Тук отбелязвам, че само с решение на НС може да се извършват сделки с имоти на Мините. Това предполага, че дори да се появят инвеститори, те ще минат през широко обществено обсъждане и едва тогава ще се вземе решение.

- В мерките по Плана като че ли най-много се набляга на производството на зелен водород и фотоволтаични паркове. Това ли ще е основната посока, в която ще се развива регион Стара Загора?
- Редица европейски държави са принудени да изключват от мрежите си ВЕИ енергията, когато тя е в излишък. Трябва да се търси начин за съхранение на енергията, тя не трябва да се губи.
Беше се разразил голям дебат за батериите, но се вижда, че друг начин за съхранение няма. Съхранението на енергията ще е водещ фактор за бъдещото развитие на ВЕИ сектора.

Аз съм леко скептичен към плановете за зелен водород. Все още нямаме инфраструктура, а териториалните планове са с по-краткосрочен период.
Според мен трябва вниманието ни трябва да се насочи към доказани технологии с мащаб, които да гарантират устойчиво бъдеще. В момента, когато другите държави изключват ВЕИ проекти, въглищното производство продължава да функционира, то е постоянен източник. Според мен решението в близкото бъдеще е микс от ВЕИ мощности, които заедно с въглищното производство да гарантират цена в микса, която отговаря на пазарните нива.

Имаме дълъг период, в който трябва да надграждаме електропреносните и електроразпределителните мрежи. В този период не виждам друго решение освен съчетаване на ВЕИ проекти с местните въглищни ресурси.
Технологичните специфики трябва да се отчитат и да се търсят вариантите за плавно увеличаване на по-евтината зелена енергия, с оглед възможностите на електроенергийната система.

- Закъсняхме ли прекалено с териториалните планове и колко пари загубихме от това закъснение?
- Определено закъсняхме. Трябваше вече да сме усвоили определени средства. Сега битката е да не пропускаме и този шанс, иначе ще трябва да се справяме сами, а приходите на комплекса „Марица Изток“ намаляват с всеки изминал месец. Инвестициите по Териториалния план са жизнено важни за запазване на заетостта в региона и енергийната му същност.