Възможността за мащабно строителство на фотоволтаични централи върху излезли от експлоатация терени е обсъдил днес министърът на енергетиката Росен Христов с ръководствата на държавните дружества „Мини Марица-изток“ и „ТЕЦ Марица изток 2“. Идеята е в следващите 10 години върху рекултивирани земи на въглищния комплекс да бъде построен 4 - гигаватов фотоволтаичен парк. Обсъдена е и възможността собствена фотоволтаична централа с капацитет 150 мегавата да построи „Мини Марица-изток“. Подобни идеи са били изговорени и с ръководството на ТЕЦ-2. Това съобщи в Раднево министър Росен Христов, който днес посети двете дружества.

Според Христов мините ще трябва да възложат на някой друг да построи за своя сметка фотоволтаичното съоръжение, тъй като банките не отпускат кредити за въгледобивни предприятия, а мините няма как да отделят 250 милиона лева собствени средства за подобна инвестиция. Идеята е централата да бъде изплатена постепенно с парите от продажбата на произвеждания с фотоволтаиците ток.

За строителството на 4-гигаватовия фотоволтаичен парк също се търсят частни инвеститори. Досега обаче нито един не е проявил интерес, тъй като е икономически неизгодно. Причината е във високата цена за рекултивация на потенциалните терени. Оценката за рекултивиране варира между 3000 и 8000 лева на декар. В същото време цената на нормална земеделска земя е около 1000 – 3000 лева/дка. „Идеалният вариант е - този, който рекултивира площите, да инвестира и в строителството на фотоволтаичните централи“, посочи Христов.

Интерес обаче няма. „Все още няколко големи компании се колебаят, но никой досега не е дал конкретна заявка, за да започнем да им отделяме терени“, каза Христов. Ако инициативите за градеж на фотоволтаици не бъдат подкрепени и от местната общност, това още повече ще отблъсне инвеститорите, предупреди той.

„В региона има някакво неразбиране и страх, най-вече с ангажиментите, поети от предишното правителство за затваряне на мините. Има една паника и притеснение в региона, които са нездравословни. Хората, ако искат нещата да се случат по по-добър начин, трябва да се отърсят от тези свои страхове и да гледат в настоящето и в бъдещето. Всеки трябва да мисли как общо да постигнем една и съща цел“, посочи Росен Христов.

Съществува идея за създаване на „виртуална фотоволтаична централа“ - тоест, хора, които желаят да отдадат под наем покривите на сградите си, да получават наем или част от печалбата от производството на електроенергия от монтираните върху тях фотоволтаици. „Това обаче е на идейно ниво. Такава идея може да срещне сериозни технологични или други пречки и да не се осъществи. Но варианти за допълнителни доходи на хората от региона има, стига те да ги оценят и пожелаят“, посочи министър Христов.

На срещата в „Мини Марица-изток“ министър и ръководство са се обединили около идеята за ускорена рекултивация на терените, които представляват екологична опасност и за това, че всички искат въглищният комплекс да работи максимално дълго. „Обсъдихме различни варианти за дългосрочна стратегия, за създаването на план, но сме наясно, че това ще отнеме месеци време“, посочи Росен Христов. Всички са за идеята да бъде изработен Териториален устройствен план, който да начертае цялостно виждане за развитието на тези няколкостотин квадратни километра, които влизат в територията на енергийния комплекс.

Енергийният министър подчерта, че в министерството не е правена „пътна карта“ за развитието на „Марица изток“. „Търсим варианти за развитието на региона. В идеалния вариант е добре да има мащабен, добре написан проект с години напред, но това отнема години. Сега нахвърляме идеи, които ще се отсеят и тогава подобен план може да бъде наречен „пътна карта“.

С ръководството на „Мини Марица-изток“ е била обсъдена възможността за повишаване цената на въглищата. Това обаче не е толкова просто да се случи, защото ако вдигнем цената на въглищата, ТЕЦ 2 няма да може да ги купува – предприятията са в свързана система, посочи Христов.

На срещите с ръководствата на маришките дружества са били обсъдени и екологичните ангажименти на страната към Брюксел и как да направим така, че да живеем в по-чиста среда без да нарушаваме стандарта на живот и работните места в региона.