Доклад на бившия социален министър Тотю Младенов очерта  евентуалните социални последици от ранното затваряне на комплекса „Марица изток“. Разговаряме с него, за това как е направена социалната оценка на енергийните компании и за това какви са изводите от направения доклад.

- Господин Младенов, как поехте ангажимента да подготвите обобщен доклад за работата на дружествата в комплекса „Марица изток“?
- Отдавна в „Мини Марица изток“, ТЕЦ „Марица Изток 2“, ТЕЦ КонтурГлобал 3 и ТЕЦ Ей И Ес - Гълъбово съществува добър социален диалог между синдикатите и работодателите. Търсят се решения за най-добрите практики по спазването на трудовото законодателство, както и решения за предизвикателствата, които стоят пред енергетиката. В края на 2017 г. тези дружества ме поканиха да поговорим, като се разбрахме да направим подробни социални оценки на четирите дружества.

Единствено от „Брикел“ не проявиха желание да се включат в тази разработка. През цялата 2018 г. правихме тези социални оценки, съпътствани с добра социология сред работници и служители, външни фирми. Направих подробна оценка на всяко едно дружество по отношение на влаганите средства за инвестиции през годините, данъците и осигуровките, анализ на средствата за КСО в сферата на здравеопазването, образованието, социалната политика, култура, спорт, научни изследвания и професионалното образование. Важна част от оценката беше подробния анализ на персонала в тези дружества по пол, категория труд, възрастова структура, заплащане и въобще целия спектър от социални дейности. В началото на тази година актуализирахме данните, които вече са към края на 2020 година.

- Каква беше основната идея на този доклад?
- Идеята беше да се направи социален анализ на базата на данните от фирмите, да се види истинската бройка на работниците и служителите, както и на външни фирми и доставчици, които работят в комплекса, както и да се направи анализ на това от къде са работниците, които работят там. Оказа се, че от близо 60 общини в България пътуват всеки ден работници до четирите дружества, като най-големия процент е в община Стара Загора, Гълъбово, Раднево, Нова Загора и още няколко общини от област Сливен и Ямбол. Идеята беше този подробен анализ да послужи на работодателите от дружествата, правителството, което трябва да взима решения, да помогне за преговорите на България с Брюксел по отношение преструктурирането на енергетиката във връзка с новите екологични изисквания. Желанието на всички беше да се види каква е реалната ситуация, за да се взимат най-правилните решения. От тук нататък трябва внимателно да се погледне на тези анализи, защото те са многопосочни.

- Какви  са основните изводи от направените от Вас социални оценки?
- За последните 18 години в четирите дружества са направени инвестиции от порядъка на 6 млрд. 214 млн.418 хил.лв. Това са много пари, инвестирани в енергетиката за последните 18 години. На базата на тези инвестиции, бих казал, че има коренна промяна, включително в екологичните показатели на енергийните дружества. Ще дам пример с ТЕЦ 2, където е видно от доклада, че изградените СОИ са с ефективност над 96%. Направени са много подобрения, инвестирано е в човешки ресурс, добри социални политики и социален диалог, добро заплащане на труда. Това дава сигурност на хората, които работят там. Оказа се, че средната възраст на хората в четирите дружества е 45,16 години.Средната възраст за мъжете втора категория труд, което представлява около 75% от общия брой работници е 44,91 години. Там има един сравнително млад персонал. От една страна това означава, че през следващите 14 - 15 години дружествата не биха имали проблем с намирането на подходяща квалифицирана ръка.

Вторият извод е, че за да няма социални сътресения в региона, през следващите 14-15 години персоналът би трябвало да остане да работи под някаква форма в тези дружества.

- Дали ще имат възможност тези хора да се преквалифицират и отидат на друго работно място при необходимост?
- Това са близо 22 000 работници и служители, които работят в четирите дружества и външните фирми на територията на комплекса. На първо място характерно за тях е високото заплащане - те получават между 2 и 3 средни заплати за страната, много добри социални придобивки. Голяма част от тези хора имат кредити, които изплащат всеки месец. Не е без значение какво ще работят тези хора при сътресения в комплекса. Много трудно някой ще се съгласи да работи за по-малко пари.

Въпросът е много сложен. Трябва да има добра енергийна стратегия за цялата страна, добри Регионални планове за развитие, включително за област Стара Загора, за да се види каква би била алтернативата. Тези 4 дружества търсят непрекъснато нови решения, за да отговорят на предизвикателствата. Затова е хубаво да продължи диалога с тях и синдикатите.

Само за миналата година четирите дружества са платили данъци и осигуровки в размер на над 530 млн. лева. Тези три ТЕЦ-а произвеждат около 35% от електроенергията за страната, а в пиковите моменти стигат и до 50%.

- Доколко ще се отрази на общините евентуалното закриване на част от тези компании?
- В Раднево и Гълъбово нещата ще бъдат трагични. Разбира се, ще бъде засегната и Община Стара Загора преди всичко като ниво на безработица.
Затова трябва страната ни да разработи много добра стратегия за развитие на енергетиката и регионални планове, както и да има ясни предложения за алтернативи, ако се случи най-лошото. Не на последно място, трябва да има някой, който да поеме ангажимент какво и как ще се случи през годините. В крайна сметка хората ги интересува какво ще бъде бъдещето им, за да знаят как да градят живота си.

- Има ли опасност от демографски срив при закриване на по-голямата част от дружествата?
- Голяма част от работниците в четирите дружества споделят пред нас, че ако не успеят да намерят алтернатива за работа в региона и страната ще търсят развитието си в чужбина.Опасно е това да се случи, затова трябва да се действа внимателно. Ще споделя лош опит, който имах преди 20 години.

Аз работих в КТ „Подкрепа“ във Враца, когато ликвидираха „Химко“. Ликвидираха се още няколко предприятия и хиляди работници отидоха да търсят препитанието си в София и в чужбина. Нямаше никаква алтернатива за хората! Трябваше да минат 20 години, за да започнат да се съживяват нещата по отношение на живота във Враца.

- Обадиха ли Ви се някои от управляващите, за да говорят с Вас по направения социален анализ?
- Аз от 6 - 7 години не се занимавам с политика и избягвам да контактувам на тези нива. Исках да бъда полезен на хората от комплекса. Те имат сериозна нужда от разговор с тези, които са на власт, независимо кои са те. Нека управляващите да разговарят с ръководствата на дружествата, защото те работят по алтернативи, които биха предложили.

Още по темата: Експерти: Поне още 14 години трябва да работи комплекса „Марица Изток“, за да избегнем тежък социален срив