Славчо Нейков е председател на УС на Института за енергиен мениджмънт. Той е признат експерт в областта на енергийната политика и устойчиво развитие на сектора, с 22 години стаж като комисар в Държавната комисия за енергийно регулиране, главен секретар на Министерство на енергетиката, експерт в секретариата на Енергийната харта в Брюксел, директор на Секретариата на енергийната общност във Виена и ръководител на звеното за връзки с Европейския съюз.

Извън енергийния сектор е работил като прокурор и юрисконсулт. Нейков е завършил Юридическия факултет на Софийския университет. Има също така и 2-годишна специализация по международни икономически отношения, както и магистърска степен по европейска интеграция от Университета “Лимерик” в Ирландия.

Разговаряме с него по повод внесения в ЕК от правителството на България План за реформи на енергийния пазар у нас. Планът предвижда да бъдат прекратени договорите с двете американски централи – ТЕЦ „AES – Гълъбово“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ до 30 юни тази година.

- Господин Нейков, защо според Вас правителството заяви точно сега в ЕК намерението си да прекрати договорите с американските централи?
- Аз също съм много изненадан от този ход. Ние изпадаме в една юридическа колизия на национално ниво. Спомняте си, че в края на декември 2020 година в последните работни дни на парламента, народният представител от ДПС Рамадан Аталай внесе проектозакон, който предвиждаше прекратяване на договорите с американските централи. Този законопроект обаче беше отхвърлен от парламента в средата на януари тази година. Сега изведнъж се появява текст от Министерство на енергетиката, който противоречи на становището на НС.
В една парламентарна република това изглежда странно. Освен това в процедурен план ние изпаднахме в странно положение като общество, да научаваме от ЕК какво смята да прави българското правителство в лицето на министъра на енергетиката по отношение на същностни реформи в енергийния сектор. ЕК обяви проекта за реформи в енергетиката, внесен от правителството на България за публично обсъждане на 21 януари тази година, докато той се появи на сайта на МЕ едва преди 3 дни. За мен това е необяснимо. Проблемът в процедурен план е същностен, но според мен по-големият проблем е свързан с това какъв ще бъде ефекта от подобни необмислени и немотивирани действия, свързани с прекратяване на договорите на двете централи.

- А какви биха могли да бъдат последствията?
- Искам да напомня, че когато се проведоха дискусиите в парламента относно договорите на двете централи, основната теза, която беше развита и която и аз споделям е, че не е време за такъв тип резки движения към днешна дата, особено когато те не са добре обосновани. ЕК не лимитира кой може да изразява становища, тоест всяко заинтересовано лице може да изрази позиция по този документ. Подчертавам това обстоятелство, защото едно такова целенасочено действие към прекратяване на законно действащи договори, особено за страна, която очаква огромни инвестиции в контекста и на „Зелената сделка“, едва ли ще звучи много добре за потенциалните инвеститори. В това отношение искам да припомня, че „Зелената сделка“ не е само за енергетика, а е за нов икономически модел за развитие на Европа. На второ място, има обезпечени огромни средства и ние трябва да правим всичко възможно да привличаме инвеститори, а не да ги отблъскваме, като посягаме на действащи договори.

- Вчера изтече срокът, в който българските организации трябваше да предадат в ЕК становището си по казуса с американските централи. Имате ли представа какви са отделните мнения?
- Това, което съм видял до момента, е становището на Института за пазарна икономика, което до голяма степен по същество изразява позициите, които ние разпространихме. Знаем, че има реакции и от някои общини в България. Обикновено ЕК публикува всички получени позиции. Според мен е въпрос на дни, а може би на часове да видим на сайта на ЕК всички изразени становища.

- Много често двете американски централи се сочат като основната причина за високата цена на тока в България. Какво бихте казали по този въпрос?
- Тук бих посочил няколко факта. На първо място не може да се гледа енергийният сектор като някаква функция от американските централи. Те са отговорни за около 17% от тока, който произвежда България. На второ място, цената на тока в България е една от най-ниските в Европа, да не кажа най-ниската. На трето място – отдавна България не е като някакъв остров по отношение цена на енергийните ресурси. Ние участваме на европейските, на международните пазари, има действаща борса. Пазарните механизми в това отношение са много напреднали и да се хвърля вината на американските централи е меко казано необосновано. Не трябва да забравяме, че това са законно сключени и действащи договори.
Правителството преди малко повече от година предприе действия, като създаде комисия на правителствено ниво от един вицепремиер и двама министри, да преговарят с американските централи по отношение по-нататъшните стъпки в тези договори. Аз не зная какъв е резултата. Усилията на държавата ни трябва да бъдат насочени по-скоро към това тези инвеститори, тези американски централи да останат и след като договорите им изтекат, тоест тези мощности да бъдат интегрирани в по-нататъшния енергиен микс на държавата, защото това са централите, които работят при спазване на всички екологични изисквания, работят с местно гориво и осигуряват пряка и непряка заетост. С тези 17% ток, който произвеждат тези централи имат важно значение за енергийната сигурност на държавата.

- Доколко прекратяването на договора с двете ТЕЦ ще повлияе на либерализацията на пазара на електроенергия у нас?
- Посоченият план, свързан с реформи в електроенергийния пазар в България набляга на прекратяването на тези дългосрочни договори, като се цитира че това е нередност при предлагането и търсенето. Не бива обаче да се смята, че това е мярка, която ще доведе до отстраняване на дефектите на българския електроенергиен пазар в неговата цялост. Искам да припомня една оценка на ЕК от 2015 г., че българският енергиен пазар е високо неликвиден и непрозрачен. Конкуренцията и ограничаването на конкуренцията не е свързана с американските централи, а има много по-широки корени в България. Реформите, които трябва да се предприемат, са на много по-широко ниво, но те не бива да се правят в ущърб на законодателството. Принципът договорите да бъдат задължителни действа още от римско време.

- Планът предвижда въвеждане на механизъм на капацитет веднага след прекратяване на договорите. Доколко е удачно това?
- Един от големите проблеми е, че каруцата се слага пред коня. Противопоставянето на въвеждането на механизма на капацитет на договорите с американските централи не е правилна постановка. Ние смятаме, че е опасно да се фиксира срок за прекратяване на тези договори, както е предложено в плана това да стане до 30 юни. Трябва по-гъвкав план в това отношение. Да не се забравя също, че ние трябва да гледаме на цялата система от действия от гледна точка и на подобряване на инвестиционнната среда и намаляване на политическия риск за България. Има много открити въпроси по отношение на този документ.

- Какво следва от тук нататък по отношение на либерализацията на пазара?
- Безспорно ще вървим към либерализация. Това са необходими стъпки, но в основата на всички реформи, които се правят, трябва да са ясни последствията за бизнеса, инвестиционната среда, за хората. На този етап не виждам анализ за последствията. Ние не сме против реформите, напротив, подкрепяме ги в контекста на европейската политика. В рамките на ЕС този ход на либерализация върви от средата на 90-те години, когато ние дори не сме били членове на ЕС. И сега дори при старите страни-членки има проблеми, какво остава у нас. Когато обаче се взимат решения трябва да се действа с ясна визия за последствията. Както се казва в една българска поговорка : „Седем пъти мери, един път режи“.

Още по темата: България прекратява договорите с американските централи до юни 2021 година