Заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) няма да се състои, след като работодателските организации отказаха да влязат на заседанието. Те се обявиха против параметрите в проектобюджета на държавата и настояват Бюджет 2026 да бъде преработен.
Според работодателските организации бюджетът е прекалено ляв. Синдикалните организации пък обвиниха работодателските организации в допълнително бавене на така или иначе забавената процедура.
Очаква се премиерът да обяви какви мерки ще се вземат, за да се възстанови работата на тристранния съвет.
В програмата на НСТС днес трябваше да се обсъди проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г., както и проекта на Закон за държавния бюджет на България за следващата година.
„Очевидно ние сме свидетели на липса на тристранно сътрудничество. При такава липса няма никакъв смисъл да сме тласъка за озаконяваме на бюджет, който безнадеждно е неадекватен, каза Румен Радев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
„Това хеликоптерно раздаване на пари просто трябва да спре. Трябва да имаме ясен и разумен ред, по който нещата да се случват“, предупреди Радев и напомни, че работодателите са били принудени да се запознаят с параметрите по бюджета за часове. Председателят на ръководството на АИКБ коментира, че явно са водени разговори със синдикалните организации. „Имаше податки, дори и лидери на синдикални организации говориха за разговори на четири очи, но не и с наше участие“, обясни причината за липса на диалог Радев.
Той подчерта, че сме свидетели на „изключително олевял проект за бюджет“. Председателят на АИКБ потвърди, че ще продължат да настояват за корекции в план-сметката на страната за 2026 г.
Синдикатите от своя страна обвиниха бизнеса в спиране на процедурата.
Междувременно правителството реши все още да не внася за гласуване в парламента проектобюджета за догодина.
Икономическата рамка на план –сметката включва приходи в размер на 51 млрд. 436 млн. евро, а разходите – 55 млрд. 85 млн.евро. По този начин сметката на финансовото министерство е за дефицит от 3 млрд. 649 млн. евро, което е в рамките на 3% от БВП.