Проф. д-р Крум Неделков,“Прогресивна България“: Хранителният суверенитет на България ще бъде тотален приоритет в земеделската ни политика

Проф. д-р Крум Неделков е втори в листата на Коалиция  „Прогресивна България“ в Старозагорски регион.
Той е ръководител на катедра „Общо животновъдство“, Ветеринарномедицински факултет, Тракийски университет  гр. Стара Загора. Бивш заместник-министър на земеделието, храните и горите с административен и академичен опит във Ветеринарномедицинският факултет на Тракийския Университет - Стара Загора, включително в деканата и катедра „Общо животновъдство“, където се занимава с образование, научна и консултантска дейност в областта на животновъдството. Професор по „Хранене и диететика“. 
 
- Проф. Неделков, какви бяха мотивите Ви да се включите в предизборната листа на партия „Прогресивна България“?
- Бях част от служебните кабинети на президента Радев преди тази порочна поправка в Конституцията, която отне възможността на българския президент еднолично да назначава служебните кабинети. Работил съм с тези хора, познавам виждането им за развитието на страната. Успяхме тогава да сформираме доста сплотен екип в Министерство на земеделието. 
Започнахме солидни реформи, въпреки че не бяхме подкрепени от законодателната власт в парламента, напротив. Смятам, че всичко, което започнахме, включително реформите в секторите животновъдство, растениевъдство, насочени към национални програми за подобряване на продуктивността и генния състав на отглежданите животни у нас, геномни оценки, които се прилагат вече в цяла Европа и САЩ, не бяха развити след нас.

Сега се връщам като част от листата на „Прогресивна България“, за да  довършим започнатото.

- Какво предвижда програмата на партията по отношение на земеделието и селското стопанство?
- Програмата на „Прогресивна България“ е доста амбициозна. От над 140 страници,  25 са отделени за земеделието. Участвах в разработката на секторите животновъдство, контрол по агрохранителната верига и други. 

В растениевъдството, например, залагаме политики и законодателни инициативи при формирането на устойчиви семейни фермерски стопанства. По отношение на хранителния суверенитет – това е тотален приоритет за „Прогресивна България“, тъй като с всички войни, които се водят около нас, веригите на доставки на доста стоки са прекъснати или нарушени. Никой не знае и не може да предвиди в утрешния ден дали няма да засегне този проблем и хранителния сектор. 

В момента България произвежда основно зърнени култури. Можем да кажем, че ние сме житницата на Европа. Това обаче не е достатъчно, за да осигури хранителния ни суверенитет. В тази връзка трябва да се насърчи производството на зеленчуци, плодове, мляко, млечни продукти, месо и т.н., защото фактите показват, че освен зърното 60% от всички други основни хранителни продукти са внос в момента.

България намалява производството си във всички тези сектори, включително в настоящия момент внасяме мляко от Унгария, от Полша на много по-ниски, конкурентни цени. Това е сред най-сериозните проблеми при млечното животновъдство! Не виждам Министерство на земеделието да взима мерки по този проблем.

Когато ние бяхме в служебното правителство положихме доста усилия, за да компенсираме производителите за тези пазарни аномалии, които се появиха. Без ликвидност и достатъчно средства тези производители могат да прекратят своята дейност и да ги загубим от сектора. Колко семейства ще загубят прехраната си?

Освен мерки, тук включваме и създаване на гаранционни фондове и фондове, насочени към управление на риска в земеделието, защото климатичните промени, геополитическите конфликти създават сериозни рискове за развитието на отрасъла. 

- Какви мерки предвиждате конкретно за подпомагане  на животновъдството?
- Ролята на науката трябва да участва много сериозно в този сектор. През 2021 г. в Министерство на земеделието наследихме от редовния кабинет стратегия за развитие на земеделието в млечното животновъдство, включваща намаляване на парниковите газове във връзка със „Зелената сделка“. Колегите бяха заложили намаляване на поголовието с 25%, от там намаляване на парниковите газове с 25% - тоест, колим животните и така намаляваме парниковите газове. Това, за мен беше абсурдно!

По време на специализацията ми в САЩ участвах в изпитването на нов препарат, който беше насочен към намаляване на парниковите газове и на метана при млечните крави. Този продукт от миналата година вече е на пазара в Европа и доказано намалява метановите емисии с 32%.  

Ето такива научни разработки могат да бъдат прилагани и в България! Това, което можем да вземем от САЩ като опит, е тясната връзка между наука и бизнес. 

- Кои са най-важните ангажименти, които поема „Прогресивна България“ по отношение на науката и образованието?
- По отношение на образованието най-важният, конкретен ангажимент, който не беше изпълнен от управляващите до момента, са заложените 125% от средната работна заплата за миналата година за учителите. Ние смятаме, че това трябва да бъде базата, от която да надгражда. За съжаление, миналата година бяха постигнати само 112%. Специално във висшето образование залагаме амбициозни реформи, които целят да мотивират най-добрите студенти, за да остават като преподаватели в университетите. 

- Днес бизнесът се оплаква, че няма кадри, а често току-що завършилите студенти казват, че не могат да си намерят работа. Има ли добро взаимодействие между бизнеса и университетите у нас?
- Това е една от поредните слабости в структурата на висшето образование. Преди всичко, когато се подготвя така наречената държавна поръчка, на първо място трябва да се съгласуват местата и бройките с работодателските организации в отделните браншове.

На първо място бизнесът трябва да каже от какви кадри има нужда, за да може образователната система да бъде насочена натам. През последните години се пренаситихме от икономически специалности, от юридически факултети. Каква обаче ни е идеята за реализацията им? Тук отново ще дам пример.

Българска агенция по безопасност на храните наброява около 2230 служители. Докато бях зам.-министър, поисках анализ за възрастовата структура на тази агенция. Оказа се, че над 50% от служителите са във възрастовия диапазон между 55 - 65 години.

Съвместно с Министерство на образованието поехме една инициатива, по отношение на кадрите в  БАБХ, която за съжаление не успяхме да довършим. В Унгария, например, правителството се ангажира 25 студенти по ветеринарна медицина да получават стипендия за целия срок на обучението си, а те през следващите 10 години да работят в конкретни структури на Агенцията по безопасност на храните. Това е добър опит, който бихме могли да приложим и у нас.

- Вие сте бил заместник-министър на земеделието в четири служебни правителства. Кои бяха най-силно открояващите се проблеми в бранша?
- Най-силно впечатление ми направи разпокъсаният модел на нашето земеделие и в частност на животновъдството, липсата на кооперативи, защитни механизми за самите земеделски производители. Затова в програмата на „Прогресивна България“ залагаме на Закон за кооперациите по модел, който е заимстван от Франция. Създаването на съвременна работеща правна рамка за сдружението в земеделието е друг наш приоритет.

Благодарение на регулации и въвеждане на Закон за кооперирането, ние можем да осигурим на тези земеделски производители пазари, включително договори на зелено, зад които да застане държавата като гарант с финансови стимули.
В Испания, например, всеки земеделски производител доставя продукцията си на специално изградени борси. Всеки се бори за добра цена и високо качество, а като говорим за качество, трябва да признаем, че българските храни освен че са качествени, са и много вкусни. 

- Кои, според Вас, са най-важните проблеми в регион Стара Загора, които чакат разрешение?
- Проблемите, които виждам, са най-вече липсата на инвестиции в работни места. Стара Загора има прекрасно географско положение, свързаност, млади хора, университет. Бъдещето за региона е във високите технологии с голяма добавена стойност. Стара Загора има потенциала да стане индустриалното сърце на България.
Мога да гарантирам, че ако бъда част от бъдещия парламент със сигурност ще подпомагам местната власт с проекти, финансиране, така че да се случват полезни неща за града ни. 

Независимо от партийната окраска, ние трябва да работим заедно за развитието на област Стара Загора! Смятам, че летището на Стара Загора е голямо преимущество за града ни и трябва да бъде използвано. В Истанбул, например, около старото летище беше изграден огромен индустриален парк с 1,5 млн. кв. м разгъната застроена площ. Летището там е използвано освен за карго полети и за тестови полети на дронове, малки самолети и други подобни дейности. Би могъл да се използва чуждия опит и в Стара Загора. 

- Какво е Вашето послание към избирателите? 
- Първият път е най-трудно, защото хората ти гласуват доверие. Смея да кажа, че сме показали с работата си в служебните кабинети, с хората в листите си, че можем и ще продължим да защитаваме българския интерес. Заслужаваме подкрепата на гражданите, които вярват в прогресивна България!

За „Прогресивна България“ се гласува с № 21 в изборната бюлетина.



Купуването и продаването на гласове е престъпление.