Близо половината от жилищните сгради у нас са необитаеми

ЕК вече оценява Националния план за саниране на сградния фонд в България до 2050 г., амбицията е до 2030 г. да бъдат обновени 56 млн. кв. м жилищни площи

Новите анализи показват, че към момента в страната има около 2,1 млн. жилищни сгради с над 4,2 млн. жилища с обща полезна площ от 334 млн. кв. м. Само 54,3% от тях обаче са обитавани. Това съобщи Ивайло Алексиев – изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

На 30 декември м.г. България внесе първи вариант на Националния план за саниране на сградния фонд в България до 2050 г. в Генерална дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия. Очакват се коментарите, за да продължи работата по документа, свързана с уточняване на финансовите въпроси, необходимите законодателни промени, създаването на нормативна база и др.

Проектът на план прави обстоен анализ на текущото състояние, инвестиционните потребности и възможните политики и мерки, които да ускорят темповете за обновяване. Предстои разработване на финансова и времева рамка. Това обяви заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова по време на второто заседание на междуведомствената работна група, която изготвя стратегическия документ.

Експертите обсъдиха постигнатото до момента и набелязаха теми, по които ще се работи през следващите месеци. Планът цели да подпомогне пълното изпълнение на европейската директива за енергийните характеристики на сградите и да осигури необходимата инвестиционна стабилност и предвидимост.
Ивайло Алексиев посочи, че към плана са разработени детайлни анализи на сградния фонд на база данни от Националния статистически институт, Агенцията по геодезия, картография и кадастър и др.

„45,7% или почти половината от сградите са необитаеми, което е сериозно увеличение спрямо 2011 г., когато обитаваните са били 73%. Налице са големи регионални различия, които ясно показват демографския спад, тенденцията за изоставяне на еднофамилните къщи в малките населени места и високата концентрация в многофамилните сгради в градовете вследствие на вътрешна миграция в търсене на работа“, коментира Алексиев.
Нежилищните сгради у нас са около 354 000 с обща площ от приблизително 94 млн. кв. м.

На заседанието стана ясно, че България изпълнява с бавни темпове изискванията за строителство на сгради с близко до нулево енергийно потребление. В същото време голяма част от жилищните сгради са с лоши енергийни характеристики. Темповете на обновяване са изключително ниски – малко над 0,5% годишно, при средноевропейско ниво от 3%. Данните за периода 2019–2023 г. показват, че сградите вече допринасят за намаляване на потреблението на първична енергия, което разкрива значителен потенциал за по-нататъшно подобрение.
Планът съдържа и раздел, свързан с енергийната бедност и уязвимите домакинства, , както и пътна карта. В нея е заложено потреблението на енергия в жилищните сгради да бъде намалено с 16% до 2030 г., а до 2035 г. – с още 6%. Аналогични цели са поставени и за нежилищния сектор. Това означава, че до 2030 г. страната ни трябва да обнови 10 млн. кв. м нежилищни и 56 млн. кв. м жилищни площи.

Планът отчита и сериозен недостиг на кадри за строителните дейности – консултанти, проектанти и инженери, което налага активно участие на бизнеса и академичната общност.