Проф. Нели Вълкова: Българският памук е подходящ за производство на барут и ЕС трябва да увеличи драстично квотата му

Семена от няколко сорта български късовлакнест памук, създадени в Института за полски култури в Чирпан, успешно са преминали тестове за устойчивост на климата в Украйна, където заради войната предприемат спешни мерки по възстановяване на памуковите насаждения, необходими за производството на барут за военната промишленост.

Това съобщи в интервю за Divident.EU проф. Нели Вълкова, директор на Института по полски култури в Чирпан, който днес чества 100 години от основаването си като Институт по памука с юбилейна научна конференция с международно участие „Възможности и достижения на аграрната наука в динамиката на времето“.



„В Украйна са тествали сортове памук от Таджикистан и Узбекистан, но те са дълговлакнести и не са подходящи за производството на барут. Българските късовлакнести сортове са много подходящи за това производство и са показали устойчивост при по-ниските температури в Украйна“, обясни проф. Вълкова пред Divident.EU.

На базата на положителните резултати от тестовете с български семена Института по памука в Чирпан може да предложи на украинската страна лицензионен договор за няколко сорта български памук, които те да размножават и да започнат производството му в Украйна, посочи проф. Вълкова. На базата на този договор Украйна ще изплаща на чирпанския научен институт роялити - компенсации в замяна на използването на интелектуалната собственост.

Попитахме проф. Нели Вълкова ще се превърне ли памукът в новата стратегическа суровина за българското земеделие и какво трябва да се направи, за да се случи това? 

- Проф. Вълкова, честити 100 години на Института по полски култури в Чирпан, който помним с името Институт по памука. Ето че памукът изведнъж се оказа много важна суровина за България със заявката у нас да бъде построен завод за барут. Разполагаме ли с достатъчно земеделски площи, за да захраним един такъв бъдещ завод със суровина?
- Действително се оказа, че българският памук е много подходящ за производство на барут, защото за това производство трябват по-късовлакнести сортове, които да имат голяма здравина. Нашите късовлакнетсти сортове са много подходящи за тази цел. Това го научих от наши украински колеги от Института за климатично ориентирано земеделие, които днес присъстват на нашия юбилей. Те поискаха да им помогнем, като им дадем семена от нашите сортове, които да изпробват в Украйна. Там още преди години бяха приключили с производството на памук. Сега държавата им е възложила да разработят памука като култура и да се възстанови отглеждането му за военната индустрия. Колежката от този украински институт проф. Вера Боровик ще изнесе доклад по какъв начин се държат там нашите сортове. В предварителен разговор тя обясни, че се държат много добре. Там условията са малко по-различни, отколкото в България – температурите са по-ниски и не знаехме дали ще се развиват нормално. Нашите сортове обаче са едни от най-раннозрелите в света. Имат вегетационен период 110 – 115 дни, докато на американските и гръцките сортове вегетационният период е 140 – 145 дни. Затова нашите сортове се държат добре там.

- Каква е перспективата пред нас – да увеличим производството на семена или на площи с памук?
- Вероятно в Украйна ще се търсят семена и ще увеличим производството на семена, които да изнасяме за Украйна. Що се отнася за България, все още не сме наясно дали заводът, който предстои да се строи, ще бъде захранван с наша суровина. Засега никой не ни е казал нищо. Все още само се говори, че ще се строи завод.

- Какви количества памук произвеждаме в момента в България и способни ли сме да захраним нуждите на завод за барут с подобен капацитет, за какъвто се говори?
- В момента квотата за отглеждане на памук в България, определана от ЕС, е 33 000 декара. Дори да засеем всички тези 33 000 декара, пак няма да са достатъчни за захранването на завод за барут. Затова първата задача на правителството е да изиска от ЕС да увеличи квотата за България на площите за памука.
У нас има около 600 000 декара площи, основно в Южна България, които са подходящи за отглеждане на памук. През 80-те години у нас се е отглеждал памук върху 1 милион декара земеделска земя. Това означава, че производството на памук би могло да достигне отново същите размери, стига за това да има политическа воля.

- Българските фермери обаче в момента сеят основно зърнени култури. Как да бъдат мотивирани да увеличат площите с памук?
- Земеделието се нуждае задължително от сеитбооборот. Такива в момента у нас са слънчогледа и царевицата. Но като се имат предвид промените в климата, интересът към памука ще се увеличава, защото българските сортове, за които говорим, дават доста висок добив дори при неполивни условия. В България памук се отглежда основно при неполивни условия.

- На фона на световното производство обаче българското е по-малко от 1%. Имаме ли в такъв случай шансове при толкова огромна конкуренция?
- Имаме шансове, защото имаме традиции. Имаме подходящите площи. Земеделските ни производители са много опитни, защото памукът не е лесно отглеждаща се култура. Но има някои условия, които трябва да се изпълнят, за да се развие памукопроизводството отново. Първо, това е земеделските производители да получат сигурност, че има кой да изкупи тяхната продукция от памук. Защото в момента като изкупвач функционира само „Текстилни влакна“ – Хасково. Предприятието е с доста остарели мощности. Количеството, което може да изкупи, е доста ограничено.

В последните години българският памук се изкупува от гръцки фирми и отива в техните текстилни предприятия. Ако ние искаме да правим суровина за България , която да захранва бъдещия завод за барут, този памук трябва да остава у нас.
Памукът обаче не може директно от полето за тръгне за където и да е. Първо трябва да се обработи, да се отдели влакното от семето. Знаете, че за производството на барут се използва влакното.
Това означава, че първо трябва да създадем достатъчно предприятия за първична обработка на памук, откъдето влакното да тръгне за завода за барут.

- Рентабилна ли е в момента изкупната цена на памука за земеделските производители и би ли се повишила тя с построяването на завод за барут?
- При памука изкупната цена, която дават гръцките фирми, е между 40 и 70 евроцента на килограм в зависимост от борсовите пазари. При положение, че се получава и европейска субсидия за отглеждането на памук, смятам, че неговото отглеждане е рентабилно. Разходите му за отглеждане не са толкова големи - може да се отглежда върху неполивни площи, черпи малко хранителни вещества от почвата, нямаме сериозни болести или неприятели по памука. Затова разходите за отглеждането на памук не са толкова големи и мисля, че много производители ще се насочат към него.
Дали с появата на завод за производство на барут у нас ще се повиши изкупната цена на памука е рано да се каже. Ако се появяват още няколко предприятия за преработка на памук, може да очакваме и повишаване на изкупната му цена.

- Вече 100 години Институтът по полските култури създава нови сортове. В каква посока върви селекцията? Отразяват ли се климатичните промени?
- Определено се съобразяваме с климатичните промени. Българските сортове са най-ранозрели в света. В съвременните условия работим в две основни посоки. Едната е висок рандеман, висок добив на културата, сухоустойчивост и устойчивост на биотични и абиотични фактори. Другата посока е повишаване качеството на памуковото влакно. Обикновено сортовете, които дават по-висок добив са с по-късо влакно, но с изключителна здравина, които са подходящи за военната промишленост. По-дълговлакнестите са с по-фино влакно и са по-подходящи за текстилната промишленост.
За 100 години Института по памука в Чирпан се е променил много. В началото дори учените, работещи в него са били твърде малко. Но пък тогава политиците ни са били далновидни и са създали институтите с идеята да се развива науката в България.
100 години по-късно сме напреднали много и благодарение на научната работа в института са увеличени 4 пъти добивите на културите, с които работим, а тяхното качество е увеличено с 45 процента.