С 50% по-ниски добиви очакват розопроизводителите

Причината за ниските добиви е измръзване на розовите пъпки

Обичайният проблем номер едно с липсата на работна ръка при розопроизводителите, тази година е изместен от липсата на достатъчно продукция. Напротив - тази година няма липса на розоберачи, по-скоро има свободна работна ръка, защото няма масов цъфтеж на розата.

Проблемът се е появил още в началото на април, когато започнаха студовете, съобщиха за Divident.EU от Професионалната асоциация на розопроизводителите в България. Студът е попарил черешите, изгорели са и листата на розите.

"След това листната маса започна да се възстановява, но има огромни проблеми в цялата розова долина“, посочи председателят на ПАРБ Петър Симеонов. Основната причина за ниските добиви в момента е измръзване на розовите пъпки. Когато излиза розовата пъпка, тя се оказва изгоряла в зародиш. Причината е в невъзможността растението да се изхранва заради студовете и ниските температури с нужните му аминокиселени, калий, фосфор и азот. Затова пъпката остава малка.
"Всичко това неизбежно ще се отрази и тази година и върху добивите от розов цвят - те ще бъдат с 50% по-ниски от миналогодишните, смята Симеонов.
Миналата година добивите от розов цвят в България са били близо 11 000 тона. Тази година очакванията са те да стигнат не повече от 6000 тона.

Той обърна внимание на това, че ако по принцип розоберът у нас започва между 10 и 15 май, то тази година все още има розопроизводители, които не са започнали кампанията.
„Много колеги ми звънят от Карлово, Сопот, Казанлъшко. Навсякъде положението е едно и също. На розата и трябва средна температура - дневна и нощна, от 18 градуса, за да може да се храни растението. В нашия регион температурата не се е вдигнала повече от 15 - 16 градуса“, обясни председателят на професионалната асоциация, който отглежда 130 дка розови насаждения в района на Гурково.

Разходите вървят нагоре, а приходите остават същите
През последната година от 6200 дка розови насаждения в страната необработвани остават 2000 дка или около една трета. Причината е в ниската рентабилност. През последните 3 години цената на килограм розов цвят е една и съща – средно около 4 лв./кг. В същото време разходите се увеличават. Ако преди Нова година цената на амониевия нитрат, който се използва за торене, е била 550 - 560 лв./тон, то сега цената му е двойна. Разходите за труд също са се увеличили с 30%, казват розопроизводителите.

„Брането на розоберача е 1,50 - 1,60 лв/кг. Имаме и допълнително 30% разходи за транспорт и за организатора на групата. От другите 2 лева, които остават, имаме себестойност на розовия цвят 1,50 лв./кг. Остават 50 - 60 стотинки на килограм, с които няма как да спечелиш от този бизнес. Ако преди 15 години можеше да издържаш семейството си с 50 дка розови насаждения, то сега не можеш да го издържаш и с 200 дка“, посочи Симеонов.

Липсата на рентабилност при отглеждането на маслодайна роза е главната причина много от колегите му да зарежат занаята и да се ориентират към друг бизнес.

Други проблеми Основните проблеми в бранша са – на първо място износ на разсад на маслодайна роза от страната, внос на розово масло и липса на държавна политика в този сектор, смятат розопроизводителите.

„Маслодайната роза трябва да излезе от всякакви сектори. Тя трябва да бъде обявена за защитен вид култура, трябва да се осигури и целево подпомагане за розопроизводителите, смятат от ПАРБ.