Международен форум в ТрУ: Българското свиневъдство расте, но се нуждае от помощта на държавата

България започва да възвръща собственото си производство на свинско месо. Днес близо 70% от свинското месо у нас е внос, предимно от Европа, а произведеното в България е малко повече от 30%. Целта е българското свиневъдство да възвърне нивата си от годините до 1989 година, когато в страната са се отглеждали 4 милиона угоени свине. Така се е задоволявала нуждата от месо за цялата държава и е оставало за износ. Днес в България се отглеждат около 1 милион угоени свине. Поголовието им може да бъде утроено, ако държавата подкрепи свиневъдния бранш.

Данните бяха изнесени в Тракийския университет в Стара Загора по време на Международен форум „Съвременни тенденции в свиневъдството: научни, пазарни и регулаторни аспекти“, в който се включиха над 120 представители на свиневъдния бизнес както от България, така и от Северна Македония, Сърбия, Румъния и други съседни страни.

Събитието беше организирано от Тракийски университет съвместно с Националното сдружение за развъждане на традиционни и местни породи свине, Асоциацията на индустриалното свиневъдство в България и Асоциацията на свиневъдите в България.

Форумът беше открит от ректора на университета проф. Добри Ярков, който в приветствието си към пълната зала подчерта, че всички участници в днешната дискусия са хора, които мислят за продоволствената сигурност на България и решаването на проблемите с климата и осигуряването на храна не само за България.

Проф. Ярков припомни, че Тракийския университет е на първо място в България в областта на животновъдството и ветеринарната медицина, създавайки кадри за животновъдството, които с помощта на бизнеса се подготвят в реални условия.

Във форума взе участие зам.-минитъра на Министерството на земеделието и храните Стефан Бурджев, който подчерта, че е тук именно, за да чуе проблемите на животновъдите и да съобрази политиката на министерството с тяхното решаване. А проблемите се оказаха много и от всякакъв характер.

Много от тях посочи Венцислав Славов, член на УС на Асоциацията на индустриалните свиневъди в България и изпълнителен директор на най-големия производител на угоени свине в България „Аякс Груп“.

„Свинското месо остава „царя на месата“ както в България, така и в цяла Европа. България от дълги години е нетен вносител на свинско месо, като вносът заема около 70%. След промените голяма част от родните свинекомплекси запустяват. Поголовно спада количеството на отглежданите прасета. Днес обаче започва възраждане на много от старите комунистически свинекомплекси с много инвестиции и труд от страна на българския бизнес в опит да възроди онова, което България е имала назад във времето“, посочи Венцислав Славов.

Българските свиневъди внедряват модерни технологии, които намаляват броя на заетите в свинекомплексите. Новите генетични породи дават по-добри производствени резултти и осигуряват по-добра конкурентоспособност на българското свиневъдство спрямо западното.

„В България и Европа доминира испанското месо от порода иберико, което не може да се сравни по вкусови качества с изчезващата порода на източнобалканската свиня - нашето е много по-добро“, подчерта Вихрен Димитров, собственик на Свинекомплекс "Голямо Враново". Той обаче е убеден, че ако българското свиневъдство продължава да надгражда със същите темпове, до 10 – 15 години ще настигнем и надминем Испания. За целта трябва да правим нишови продукти с принадена стойност. Той посочи, че държавата може да подпомогне този процес с различни инструменти.

Един от тях е като се намали ставката на данък добавена стойност, който в Испания е едва 8%, а у нас е 20%. Въпреки това днес цените на живите прасета в България е по-ниска, отколкото в Европа.
„В Испания, например, цената на живо прасе за килограм е 1,65 евро, а у нас е около 1,20 евро. Преди месец в Северна Македония цената му беше 2 евро, а в Сърбия 1,70 евро“, посочи Димитров.

Един от големите проблеми за индустриалното свиневъдство е липсата на големи модерни кланици у нас, посочиха Венцислав Славов и Вихрен Димитров.
„Малките кланици извиват ръцете на свиневъдите и не дават качествена продукция, няма ги перфектните разрези, от които се нуждаем“, посочи Димитров. Свиневъдите могат да се обединят за създаването на 2 или 3 големи модерни кланици. България има капацитет да вдигне тройно поголовието на угоени свине, които сега наброяват 1 милион броя. Тогава ще има достатъчно работа както за големите, така и за малките кланици, смята той. С 3 милиона прасета страната ни би могла да изнася качествено свинско месо за Гърция, която има 35 милиона туристи, за Хърватска с 23 милиона туристи и за Румъния, която също е наш голям партньор.

„Много пъти сме говорили, че трябва да направим сдружаване между свиневъдите. Държавата може да ни помогне, защото ми омръзна чуждите вериги в България да са инвеститори, а ние да сме като сирачета, които си продават стоката по улиците“, посочи Димитров.

Държавата би могла да даде данъчна ваканция за сектора, да определи терен за модерните кланици, да намали ставката на ДДС и да използва още много инструменти, смятат свиневъдите. Пример в това отношение е държавната политика на Испания, която за 20 години е увеличила производството на свинско месо с 374%.

Белгия от 1 милион майки са паднали на 650 000. 89 година в България сме имали 300 000 майки, сега имаме 70 000. Трябва да се гледа смело напред и това е пътя.

„Липсата на доверие е наша национална черта и това пречи на процесите на коопериране между свиневъдите. Но виждам приемственост в поколенията и по-младата част от нас може да бъде генератор на тези промени, които лека-полека започват да се случват“, посочи Венцислав Славов. Той посочи още, че свиневъдството генерира огромно количество естествена тор, която обаче не се използва в селското стопанство под предлог, че мирише.

„В Холандия имат 12 милиона свине, у нас само 1 милион. На тях обаче не им мирише, когато предвидливо обогатяват земеделските площи с естествена тор. У нас всеки ден пристигат на проверки по сигнали на хора, които са решили да живеят на село, а не могат да приемат, че там мирише на животни и на тор“, подчерта Венцислав Славов.

Тъжен факт е, че 99,9% от генетиката на свинете, които се отглеждат в България, е вносна, посочи проф. Добри Ярков. Благодарение на екип от няколко ентусиасти заедно с Тракийския университет от 2 – 3 години започва възстановяването на генофонда на източнобалканската свиня. „Днес от породата у нас са останали официално едва около 500 броя. Беше на косъм тази вековна генетика да изчезне. Затова искаме подкрепа от Министерство на земеделието възстановяването на породата да продължи“, подчерта проф. Ярков.

Ректорът поздрави Вихрен Димитров, че в сторанството си е започнал да кръстосва белите хибридни свине с източнобалкански нерези. „Резултатът е, че месото е уникално. Това е месо от миналото, което си спомняме като вкус“, подчерта проф. Ярков.

Форумът продължи с дискусии за инфекциозните заболявания по свинете, застрашаващи Европа, хуманното отношение към животните, бъдещето на изкуствения интелект при модерното отглеждане на прасета, проблеми при нормативната база за окачествяване на месото, пасищното отглеждане на свине, пазари и стандарти за окачествяване на месото, подготовка на кадри и иновации в обучението, възможности за екологично чисто производство и други.

А за да се уверят гостите на форума в качествата на българските породи прасета, участниците във форума имаха възможност да направят дегустация на месо хибрида „Черен Ангел“ с презентация на научната разработка и уникалност на хибрида от проф. Алекси Стойков.

Форумът се утвърди като значима платформа за диалог между наука, бизнес и институции, като постави акцент върху сътрудничеството и иновациите като двигател за устойчивото развитие на свиневъдния сектор в България.