Новини от област Стара Загора и България

Градът на поетите осиротя: напусна ни големият Таньо Клисуров

901 29/03/2024 16:00 Духовност Личности
Таньо Клисуров
Градът на поетите осиротя: напусна ни големият Таньо Клисуров
Автор: Стоян СТРАТИЕВ Автор: Стоян СТРАТИЕВ

Днес към по-добрия свят е отлетял големият поет на Стара Загора Таньо Клисуров. Отишъл си е големият Човек, когото всички ние много, много обичахме.

Да – големият поет, големият творец! На Таньо Клисуров такова бомбастично определение пасва напълно. Не звучи пресилено, не звучи като клише. Въпреки че самият той нито в живота си, нито в поезията и в работата си, не обичаше гръмките фрази, избягваше силните думи.

Не знам доколко си даваме сметка, че с Таньо Клисуров от Града на поетите си отиде последният представител на едно изключително поколение, което остави свой собствен почерк и присъствие в литературната история както на Стара Загора, така и на България.

За месец – два не успя да отпразнува 80-годишен юбилей. Някой ще каже – е, поживял си е. За мен си тръгна твърде млад. Сигурно, защото душите на големите поети не стареят…

Изненада ме вестта за смъртта му днес около обяд и оттогава денят ми е тъжен, сърцето ми е тъжно. Отиде си внезапно като стих. Няма да видя вече Таньо Клисуров на някоя изложба или на представяне на нова книга, на конкурс или да го срещна просто на улицата. Няма да ми се усмихне заедно с неизменната си Мария и да ми каже „А, как си?“…

Винаги съм обожавал кротката сила на Таньо Клисуровата поезия. Способността му да говори с прости думи сложни неща. Да се бунтува тихо, да критикува без да обвинява, да бъде искрен до болка.

Той беше много красив – както физически, така и духовно. До последно запази стройната си осанка и дори побелелите къдрици на косата му стояха като лавров ореол. Целунат от Бог, беше един от малкото поети, които умеят да четат прекрасно своите стихове.

За мен беше чест да съм съвременник и да познавам лично приживе един от големите творци на Стара Загора.

Имахме честта някъде през 90-те години да направим със Сашка Панайотова кратък филм за него от една поредица „Портрети“ за хора на изкуството, докато работехме за ТВ „Верея“. Стана може би най-хубавия от цялата поредица. Защото той беше хубав, и стиховете му бяха хубави – човешки и топли.

Таньо Клисуров беше с винаги подадена ръка към младите творци, умееше да ги подкрепя и да им посочва кога вървят във вярната посока и кога стъпват накриво. Беше като невидим стожер на културния живот в Стара Загора - като жалон, по който новите поколения поети измерваха стойността на творбите си.

Поклон пред светлата памет на Таньо Клисуров.

-------------------------------------------------------------------

Таньо Клисуров е роден е на 23 май 1944 г. в Мъглиж. Завършил е българска филология във Великотърновския университет. Работил е в културния отдел на в. „Септември“, бил е главен редактор на литературния алманах „Хоризонт“ и на в. „Вик“, драматург на ДТ „Гео Милев“, учител.

Член е на СБП и на СБЖ. Почетен гражданин на Стара Загора. Председател на Дружеството на писателите в града.

Таньо Клисуров е автор на 14 стихосбирки: „Южна гара“, „Най-скъпото“, „Минирано поле“, „Резервен изход“, „Вътрешен глас“, „Собственик на болката“, „Във втората половина на живота“, „Страхувам се от рая“, „Казано с очи“, „Седмото небе“, „Душа, съветник мой попътен“, „Прошепнати думи“, „Внезапно сърцебиене“, „Мерено и немерено“. В Москва излиза книгата му „Сказано глазами“.

Първата му книга „Южна гара“ получава голямата награда на литературните празници „Южна пролет“ в Хасково (1976). Носител е на Наградата за поезия на СБП и редица други литературни награди.

Почива на 29 март 2024 г. (Уикипедия)

Коментари към новината

Още новини от Духовност