Авангарден телефонен клип за новата си песен засне художникът Валентин Дончевски
Необятният талант на художника Валентин Дончевски роди нова песен – „Близнак на вятъра“, която още веднъж потвърждава, че именитият творец от Стара Загора няма да се умори да бъде нестандартен, да бъде модерен, да експериментира и да ни представя света по непредполагаем начин.
Особеното в клипа е, че звукът и образът на песента умишлено са заснети с телефон от Владимир Недев в реални условия на втория баир на Аязмото във ветровито време. След това обаче звукът е "пипнат" от аудио магьосника Веселин Калчев, а Асен Загоров създава търсената от Дончевски атмосфера, добавяйки страхотни визуални ефекти и монтажни техники върху първоначалния монтаж на Стоян Стратиев. Клипът е решен в обратен формат – 9:16, за да се гледа на предимно на телефон.
Изпълнението на Вальо Дончевски е „лайф акустик“ – без никакви украшения. Използва единствено акустична слайд китара с отворен сол строй. „Това е стил на свирене на китариста на „Ролинг Стоунс“ Кийт Ричардс, обясни за Divident.EU Валентин Дончевски. „Така рифовете са много по-цветисти и по-синтезирани. На слайд китара се свири с напръстник – в началото са ползвали малка бутилка, надяната на кутрето и са наричали метода „ботъл фингър“. Този начин на свирене позволява в изпълнението да се вкарат безброй нюанси, подтекст, много цвят и емоции“, обясни Дончевски.
Въпреки че е в стил блус, „Близнак на вятъра“ лежи върху корените на българския фолклор, от който Валентин Дончевски черпи вдъхновение и за картините си с втъкани черги. Песента е дълга като народна песен, но изпята в блус вариант. Това е песен за възмъжаването. Разказва за момче, което майка му изпраща на дълъг път и то трябва да забрави всичко, за да преодолее препятствията напред – очите на майка си, очите на баща си, да открие своето аз. Трябва да стане като вятъра – близнак на вятъра“.
Песента преплита много емоционални линии от детството на Валентин Дончевски и спомените за неговата майка – художничката Стоянка Ганева и нейната майка Зоя, която свирела на китара стари градски романси. Вероятно от тях Валентин Дончевски наследява любовта си към изобразителното изкуство и към музиката.