Радослав Рибарски е народен представител от Старозагорски избирателен район в 47, 48 и 49 Народно събрание. Председател на Комисията по енергетика в 47-то Народно събрание, заместник-председател на Комисията в 49-я Парламент от "ПП -ДБ".  Кариерното развитие на Радослав Рибарски до момента е изцяло в сектор „Енергетика“. Разговаряме с него за това какво е направено до момента за запазване на комплекса "Марица Изток" и какви са перспективите пред родната енергетика. 

- Господин Рибарски, какво е направено до момента във връзка със споразумението на правителството със синдикатите от комплекса „Марица Изток“?
- Наскоро министър Радев обясни какво е постигнато във връзка със споразумението. По всяка една от точките се работи, по някои от тях работата е приключила. В Териториалните планове вече не съществува Дружеството за конверсия - това беше една от първите точки, които се изпълниха бързо и лесно.

Относно поетите ангажименти за Механизма за капацитет, отговорът на ЕК е, че в момента няма такъв действащ механизъм. Пропуснахме този шанс още през 2019 г. и преди това. Редица държави тогава видяха възможност, каквато се опитваме да намерим ние сега със собствени решения и законопроекти. Тук се търсят възможности около това, което се заложи като критична инфраструктура.
Междусистемната свързаност за България обаче се увеличава и там инвестициите са сериозни. Връзките и интегрираността на производителите в един общ регионален пазар позволяват да се намират по-големи количества ел.енергия на по-ниска цена. Това оказва влияние върху крайната цена за потребителите. Пазарът търси най-ниската цена и такава в региона има в изобилие.

- Тези ниски цени обаче идват предимно от газовите централи, а България няма такава…
- Вижда се, че Европа се справи доста бързо с доставките на природен газ. Румъния и Гърция от дълги години имат такива мощности. Има надеждни терминали - включително Александруполис ще бъде завършен през следващите месеци. Това дава надеждност на доставките и доста по-ниска цена, което е в конкуренция с ел. енергията, произведена от въглища.

- По този начин обаче България от износител на ел.енергия се превръща във вносител. Защо политиците позволиха да се случи това?
- Тази тенденция се дължи на факта, че дълги години не адресирахме този проблем. Надеждността на системата и отделно пазарът търси най-ниската цена. Ние дори да искаме да продаваме и произвеждаме повече ел. енергия, целта трябва да бъде тя да е на по-ниска цена. В момента виждаме, че се предлагат много ВЕИ, но тяхното производство зависи от слънцегреене, метеорологични условия. Именно затова другите държави заложиха на парогазови централи. Може би сега, при предстоящото обсъждането на Стратегията за устойчиво енергийно развитие, ще бъдат заложени и за нашата страна. Стратегията е документ, който се разработва паралелно с Интегрирания национален план за енергетика и климат. Планът за енергетика и климат е публикуван за обществено обсъждане на сайта на Министерство на енергетиката.

- Къде в България бихме могли да изградим газови мощности?
- Вече идват заявки за такива мощности. Може би частните инвеститори ще съумеят и вече са се насочили сериозно към такива мощности, след като виждат, че доставките са осигурени.
Идея за изграждане на газови мощности съществуват и в комплекса „Марица Изток“. Дали държавата ще инвестира в такава, ще реши енергийният холдинг в зависимост от нормата на възвръщаемост. Това е инвестиционен процес и той трябва да бъде съобразен с инвестицията, възвръщаемостта и крайната цена.
Разглеждаме възможността да бъде направено подобрение в централите, така че да бъдат постигнати нискоемисионни стойности на произвежданата ел.енергия.

- Ще се търсят ли възможности за нови технологии, които биха намалили емисиите въглероден диоксид?
- В парламента направихме среща с фирма, която предлага възможност за улавяне на въглероден диоксид въз основа на амоняк. Насърчихме Министерство на енергетиката да разгледа подобни технологии. От Министерството са възложили задача на Техническия университет в София.

Въвеждането на нова технология ще бъде разход, който ще трябва да се направи от държавата. Това обаче ще стане, след като се докажат показателите, ефективността.
Този процес, за жалост, отнема доста време, а ние изгубихме много години.

- Ще поеме ли държавата плащането за емисиите на ТЕЦ 2?
- Към момента финансирането на емисиите поражда въпроса дали това е вид държавна помощ. Най-вероятно ще се окаже, че е държавна помощ за енергия от фосилни горива, което към момента ЕК не разрешава. Дори и да се случи подобно плащане, то няма да бъде трайно решение на проблема. Не мисля, че това ще даде успокоение на хората. Трябва да се търсят варианти за по-ниска цена на произвежданата ел. енергия, било то с проекти за ниско емисионни мощности или по друг начин.

- Синдикатите съобщиха, че пари за заплати в държавната централа има до юли. Какво ще стане с хората след това?
- Въпросът със заплатите е функция на това какви приходи и разходи има едно дружество. Заплатите в ТЕЦ 2 ще зависят от пазара. Това е позицията, която и Министерство на енергетиката ще заеме. Решение на БЕХ е под каква форма по веригата ще се разплащат задълженията.
ТЕЦ 2 в момента няма задължения, но има да събира вземания. Аз се надявам процесът да се отпуши и централата да има по-дълъг период на предвидимост.

- Кога влиза в парламента пътната карта за въглеродна неутралност?
- Пътната карта е разгледана, приета на МС. Тя описва един симулационен модел и има за цел да моделира как ще се движат енергийните мощности с оглед тенденциите, търсенето на ел.енергия и цените. Моделът не задава и не казва, че трябва да се затварят мощности. Виждаме, че в момента доста по-динамично се развива този процес – има голямо предлагане на ВЕИ енергия в целия регион. Отделно балансирането на тази ВЕИ енергия става през газови централи, които разчитат на природен газ, чиято цена всеки месец намалява. Това трайно изтласква от пазара ел. енергията, произведена от въглищните ТЕЦ-ове.

- Това означава ли, че по никакъв начин не се гарантират работните места в комплекса „Марица Изток“?
- Работните места трябва да се разглеждат от позиция перспектива на региона. Фокусът трябва да се насочи освен към Териториалните планове, които са сериозен ресурс на заетост, и към инфраструктурните проекти, в които все по-усилено се обсъжда връзката между двете пристанища Александруполис и Констанца. Тази връзка минава изключително близо до Стара Загора. Виждаме, че този факт при среща на правителството с чуждестранни инвеститори предизвиква голям интерес към регион Стара Загора.

Трябва да насочим усилията си към това да дойдат нови инвеститори и то в индустрии и дейности, които пасват на профила на регион Стара Загора и ще гарантират както нивата на заетост, така и нивата на заплащане.
Не трябва да подценяваме и факта, че регионът е много добре развит по отношение на енергийна инфраструктура, това е конкурентното му предимство.