Новини от област Стара Загора и България

Веселина Кацарова и Камен Чанев пеят в концерт за 95 години Старозагорска опера

972 24/06/2020 11:00 Култура Сцени
Веселина Кацарова и Камен Чанев пеят в концерт за 95 години Старозагорска опера

С грандиозен концерт на 1 юли от 21.00 часа на Античния форум „Августа Траяна“, Старозагорската опера ще отбележи 95 години от създаването си. Концертът е с участието на тенора Камен Чанев и на примата Веселина Кацарова, артистичен директор на Операта, която пристига специално за събитието. Участват звездните солисти на Старозагорската опера Емилия Иванова, Елена Баръмова, Русалина Мочукова, Александър Крунев, Ивайло Джуров и Юлиан Константинов, младата оперна надежда Даниела Нинева, хора, оркестъра, балета и възпитаниците на Детско-юношеската студия за опера и балет „Маргаритки“. В програмата, подбрана и подредена от Маестро Ивайло Кринчев, са включени увертюри, арии, дуети, ансамбли и хорове, балетни сцени от опери на Росини, Верди, Бизе, Гуно, Пучини, Маскани, Леонкавало, Чилеа, Джордано, Парашкев Хаджиев и др., финал на балета „Гето“. Водещи на концерта са Ромина Славова и Николай Априлов.

Историята на Старозагорската опера накратко

За рожден ден на Старозагорската опера е приета датата 1 юли 1925 г., когато завесата се вдига за първото оперно представление в Стара Загора – „Гергана“ от Маестро Георги Атанасов. Операта на Стара Загора се ражда в семейство с любящи „родители“ – първата в образа на Гергана – Ничка Хаджимитева-Баталова, на която тази година се отбелязват 115 г. от рождението . А хормайстор на постановката, наречен от старозагорци „Бащата на Операта“ е Златан Станчев. Наричат го ласкаво „Прометей Станчев“.

Останалите в екипа, реализирал „Гергана“ са: режисьор Мара Шопова, диригент Атанас Ковачев, балетмайстор Йосиф Стоилов, художник Христо Костакев, корепетитор Наталия Зафирова, инспициент и осветител Нено Ненов, сценичен работник Панайот Христов. В ролята на Никола е адвокатът Георги Баталов, Селим бей е Теню Велев, Мухтар Ага – Стефан Даскалов, Дядо Недялко – Петър Тотев и др.

Операта в Стара Загора си има и жив връстник – Санди Ганчев, дългогодишен хорист, роден през месец декември 1925 г. Съдбата му е орисана да бъде свързана с живото сърце на музиката в града на липите.

От 1928 г. до 1934 г. операта в Стара Загора се именува Районна опера-Стара Загора с център Стара Загора и район на обхождане Бургас, Търново и Пловдив. На 14 май 1934 г. операта в Стара Загора преминава под егидата на Старозагорската градска община и се преименува на Старозагорска общинска опера. На 1 април 1946 г. Старозагорската опера става Държавна, със заповед на Министъра на информацията и изкуствата Димо Казасов. Той присъства на третия спектакъл на операта „Травиата“, силно впечатлен е, дава дума операта да стане държавна и я изпълнява. Със заповед на министър Казасов Старозагорската опера действително става първата извънстолична опера в България.

За рождена година на балета в Стара Загора се счита 1949 година, когато на сцената на театъра е поставена първата балетна постановка „Куклената фея“. С появата на Димитър Димитров през 1958 г. и стабилизирането на ръководството, с оформянето на постоянен постъновъчен екип, включващ и Петър Русков, Георги Петров, Богдана Попова и втория диригент Веселин Ненов, всички те загрижени за своя театър, започва оживление и подем.

През 1967 г. започва ежегодното провеждане на „Декемврийски музикални дни” – още един стимул, още едно предизвикателство за театъра и неговите състави, за публиката.
Собствена сграда най-старата извънстолична опера получава през 1971 г. – най-голямата и най-модерната за времето си на Балканите, гордост и емблема на града.

На 1 и 4 октомври 1991 са премиерните спектакли на „Мадам Бътерфлай“ . Рано на следващия ден, 5 октомври 1991, декорът трябва да се товари, за да отпътува към Гърция, но… ”В 24.15 ч. избухна пожар и бе унищожена сцената, зрителната зала и мизансценна зала” – пише в протокола на представлението.
С премиера на „Кармен” е официалното тържествено откриване на възстановената сграда на Държавна опера – Стара Загора на Деня на Стара Загора - 5.10.2010 г.

Старозагорската опера днес
Оперният режисьор Огнян Драганов поема ръководството на Държавна опера-Стара Загора през 2015 година като временно изпълняващ длъжността директор, а от 2016 – след спечелен конкурс, е назначен за директор. За главен диригент кани в екипа си диригента Ивайло Кринчев, а през 2016 – световната оперна прима Веселина Кацарова за артистичен директор на театъра. През същата година примабалерината Силвия Томова е ангажирана като художествен ръководител на балетната трупа. Приоритет в репертоарната и управленска политика на Огнян Драганов и неговия екип са дейности, свързани с овладяването на нови и нестандартни пространства, приобщаването все по-голям и разнолик кръг от почитатели на операта и балета, спектакли за деца и образователни програми, международни копродукции и творчески обмен, стремеж към необикновени и синкретични проекти с марката „За първи път в България“ / „Опера на стадиона“, „Опера в цирка“, Опера с кукли и др./.

Сред реализираните инициативи на Огнян Драганов и ръководството на Държавна опера-Стара Загора, които допринасят за творческия подем на културния институт, са откриването на камерна оперна сцена „В джоба 234“, възстановяването на лятната сцена на Античния форум, организирането и провеждането на традиционния и единствен по рода си Фестивал на оперното и балетното изкуство като престижен международен форум, създаването на Балканската оперна мрежа, приобщаването под шапката на

Старозагорската опера на Детско-юношеската студия за опера и балет „Маргаритки“. Гордост за Операта и града е многонационалната балетна трупа, която привлече в състава си балетни артисти от цял свят и вече има своите ярки творчески успехи и награди. Старозагорската опера и нейните традиции и постижения са отразени в януарския брой на авторитетното европейско издание „Опернглас“ по повод премиерното представяне в България и в региона на операта „Африканката“ от Майербер – съвместна продукция с Дойче опер Берлин.

Коментари към новината

Още новини от Култура