Дебютната си поетична книга „Забранена тъга“ представи Кристиян Петков - автор на сборника с исторически разкази „Легенди от Аязмото“ и на романа „Младият Спартак“, издадени през 2014 година. Точно 10 години по-късно Петков издава и първата си стихосбирка, в която страстта му към историческата тематика, към героичното минало на велики българи и на родния му град Стара Загора е направила път на трупаното още през младежките му години чувство на тъга и тежест от раздялата с любими хора, с родния край, с любимата жена, докато учи в „Управление на строителството“ в Московския политехнически институт в бившия СССР.

Преди да замине за Русия Кристиян Петков завършва Строителния техникум в Стара Загора, а след завръщането в родния си град логично става строителен предприемач. Но никога не спира да се интересува от история, от литература и от сценични изкуства, с които го свързват здраво още младежките му години и се превръща в един от най-редовните читатели в библиотеките.

Приятелите на Кристиян Петков познават чепатия му характер, определят го като суров мъж и затова бяха изненадани от лиричните стихове, които авторът с години е таил в себе си, разкривайки днес една непозната своя страна – талантът да претворява в лирически образи  човешките тревоги, мечти, разочарования, надежди и най-накрая да признае, че крие в себе си трудно обяснима тъга, каквато е било забранено да изпитват момчетата легендарната и бунтовна Акарджа махала на някогашната Стара Загора.

„На мъжете от моето поколение беше забранено да тъгуват. Не беше редно и нормално да показваш тъга, чувства, сълзи. Женчовците бяха наритвани в ъгъла – в Акарджа махала никой нямаше право да бъде такъв“, разказва Кристиян Петков – „Стиховете ми са признание, че и аз имам душа, чувства, които ме вълнуват, като всеки човек – и вероятно сега е дошло времето да ги открия“.

Да публикува стиховете си го насърчават приятели, след като поства някои от творбите си в социалните мрежи.

„Не се вземам на сериозно като поет в град с над 80 имена на титани на словото, но когато бъда притиснат от едно особено вътрешно чувство, от онази тъга, на която нямам право, единственият начин да се освободя от нея и да ми олекне, е като я излея в стих“, обясни по време на представянето на книгата си в залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ 58-годишният автор.

Стихосбирката „Забранена тъга“ съдържа 43 стихотворения, подредени хронологично по времето на тяхното написване. Първото от тях е плод на първата любов и раздялата с нея след влизането му в казармата. Стихотворението „Искам да съм аз“ е писано в Русия, когато Кристиян отново е разделен с любимите си хора.

Искам да съм огнен смерч,

понесъл върху своите криле

безумната ти обич.

Искам да съм синьото море

в бушуваща и стихваща вълна

да те изпия чиста цяла.

Искам да съм южен вятър тих,

чийто топъл дъх

разпръсква капките роса

по бялото ти голо тяло.

Искам да съм летен небосвод,

чиито падащи звезди

искрят в лъчите на очите ти.

Искам да съм аз,

самотен зов на вълка - единак,

прогонил в нощния безкрай

тъгата на раздяла.

Кристиян Петков е 7-мо поколение старозагорец. Израстването му в бунтарската махала „Акарджа“ на някогашната Стара Загора, бурните младежки години с момчешките битки със съседните махали, увличането по сценичното изкуство като ученик с Театрална студия „Слово, мимика, жест“, оставят завинаги отпечатък върху неговия характер. За Кристиян със сигурност може да се каже едно – че момчето в него е живо и до днес и ще продължава да живее до сетния му дъх – убедени са неговите приятели. А те го познават добре – като професорът по музика Генко Генков, известен по цял свят и също израснал с Кристиян Петков в легендарната Акарджа махала. Като художникът-бунтар Светлин Стоев и духовният водач Райчо Гънчев, с които споделят едни и същи виждания за опазването на българския дух и които също бяха на представянето на стихосбирката му. Не липсваха и приятели от по-ново време, като Илиан Илиев, който в присъщия си хумористичен стил направи забавен „разбор“ на новата поетична книга, а водещ на събитието беше Ваня Дионисиева.

Със своя стих „Когато се ражда поет“ поздрави Кристиян Петков известният автор Йордан Пеев, с когото са били съученици в Строителния техникум, макар и в различни випуски. Стихове от „Забранена тъга“ прочете актьорът Стоян Ангелов, както и дъщерята на Кристиян Петков – Нона, която също вече има своите успешни творчески опити.

„Светът в който живеем днес, не е моят свят“, призна пред залата Кристиян Петков – „Но правим каквото можем, за да отстояваме себе си в този враждебен свят, фалшифицирал както историята, така и отношенията между хората“.

Старозагорци познават Кристиян Петков и като общественик и политик. Няколко години той беше един от ръководителите на местната организация на ВМРО в Стара Загора, общински съветник, а по-късно и зам.-председател на Общинския съвет. Днес Кристиян Петков се е оттеглил от официалната политика, но не спира да спори по политически теми и да излага своите виждания за развитието на обществото. И да пише.