Огромен скандал с направеното в МРРБ класиране на кандидатите за безплатно саниране на жилищни сгради в България назрява, след като Камарата на енергийните одитори в страната откри фрапиращи несъответствия в данните, представени в много от докладите.

Камарата на енергийните одитори в България изрази съмнения, че класирането е било манипулирано в полза на едни и в ущълб на други кандидати за безплатно саниране по Националния план за възстановяване и устойчивост, етап 1. В свое заявление до министъра на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков от камарата настояват за достъп до информация относно Заповедта за назначаване на оценителната комисия, също какъв е броят на оценителите и каква е тяхната компетентност. От Камарата на енергийните одитори настояват и за достъп до докладите след приключването на оценителния процес.

Професионалните одитори смятат, че в много от докладите данните не са реални, фалшифицирани са, за да се получи по-голямо спестяване на вредни емисии и от там се вдигат точките на някои от кандидатите за безплатно саниране.

Факт, който буди съмнение е, че в някои от докладите се предвижда панелна сграда след саниране да достигне енергийна ефективност Клас А, което е практически невъзможно.

След обявяването на класацията Стара Загора се оказа с едва 8 блока за безплатно саниране в първия етап и то не много големи. Тогава кметът на Стара Загора Живко Тодоров не скри учудването си и също изрази съмнения за обективността при класирането на сградите. Той излезе с позиция, че класирането за безплатното саниране на сгради в страната трябва да бъде преразгледано, тъй като посочените в документите изходни данни не отговарят на истината.

Стара Загора е сред най-ощетените градове в страната. От подадени над 70 проекта са одобрени едва 8. В резервния списък влизат около 20 жилищни сгради, но едва ли средствата ще стигнат до тях. Така за саниране на жилищни сгради в Стара Загора ще бъдат отпуснати едва 12 млн. лева вместо очакваните близо 50 млн. лева.

В Чирпан, например, от 9 проектни предложения не е одобрено нито едно. Подобна е ситуацията и в някои други градове като Благоевград и Хасково. В други градове на страната пък са одобрени абсолютно всички подадени предложения за саниране на жилищни сгради.

Собствениците на сградите, които подадоха документи при кандидатстване за безплатно саниране трябваше да се организират и да съберат собствени средства за изготвяне на технически паспорт на сградата си. За да се сдобият с технически паспорт, собствениците на жилищни сгради трябваше да платят за енергийно обследване, както и за архитектурно заснемане и техническо обследване. Вложените пари ще бъдат възстановени само на одобрените за саниране. 

Независимо, че не са одобрени на първи етап по проекта, тази документация не е излишна, посочват от Центъра за изпитване и европейска сертификация в Стара Загора. Документацията може да се използва на втори етап по проекта, в който обаче вече се изисква 20% съфинансиране.

ЦИЕС – Стара Загора е сред първите фирми в страната, лицензирана за енергийно обследване. Съгласно Закона, енергийно обследване може да направи фирма, която има лиценз, издаден от Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

Старозагорската компания ЦИЕС е направила енергийно обследване на 21 жилищни сгради в Стара Загора, чиито собственици са подали документи за безплатно саниране по НПВУ. От тях нито една не е получила одобрение на първи етап! В същото време, компанията е правила енергийно обследване и на общински сгради, които ще бъдат санирани. Всички доклади за общинските сгради на Стара Загора са били одобрени.

"Свършихме си коректно работата, стоим зад всяко едно наше заключение", категоричен е шефът на отдел "Енергийна ефективност" в ЦИЕС–Стара Загора Георги Йорданов. "Има съмнение за това, че някои от фирмите не са правили задълбочен одит на сградите.

"Става дума за европейски средства, всичко трябва да бъде коректно. Затова Камарата на енергийните одитори, в която членуваме и ние, изрази съмнение и иска преразглеждане на докладите“, обясни за Divident.EU управителят на ЦИЕС ЕООД инж. Благовеста Шинева.

Заявлението на Камарата е депозирано и до председателя на Сдружението на общините в България. Писмото на Камарата до отговорните институции е изпратено на 30 декември 2023 година. По Закон една година след внедряване на мерките за енергийна ефективност, трябва да се направи оценка на спестяванията, тоест да се провери дали това, което е предписано е изпълнено.

Ако не се достигнат предписанията, трябва да се връщат взетите европейски пари.