От страна на Министерството на енергетиката желанието за откритост в разговорите, планирането, намеренията и хоризонтите е безспорен приоритет. С тези думи министърът на енергетиката Румен Радев се обърна към участниците в дискусията, посветена на акцентите в проекта на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на България до 2030 г., с хоризонт до 2050 г., организирана от евродепутата Цветелина Пенкова.
По думите на министър Радев, приемствеността и екипната работа също са изключително важни за развитие на енергийния сектор по най-добрия начин. Затова приветствам участието на възможно по-широк кръг експерти, за да можем да сме убедителни и пред общността, чиито интереси отстояваме, допълни енергийният министър.

Основните акценти в проекта за енергийна стратегия бяха представени от заместник-министър Ива Петрова. Енергийната сигурност в контекста на целите за декарбонизация, децентрализация и демократизация е в основата на документа.
В изказването си пред участниците във форума г-жа Петрова припомни, че проектът надгражда и доразвива разработените в Комисията за енергиен преход сценарии за сектора. Като резултат проектът има за цел да очертае мерките и политиките за сигурни енергийни доставки на достъпни цени за всички потребители.

За гарантиране на енергийната сигурност проектът предвижда продължаване на инвестициите във ВЕИ, съчетани с нови гъвкави нискоемисионни мощности.
През следващото десетилетие България ще продължи да разчита на въглищните мощности, но тяхното участие в енергийния микс ще бъде изцяло на пазарен принцип. В по-дългосрочен план се предвижда изграждането на две нови ПАВЕЦ и два нови ядрени блока.
Необходимостта от развитие на мрежите, модернизацията и дигитализацията им са водещо условие за надеждно и сигурно енергоснабдяване.

Екипът на Министерството на енергетиката, работил върху проекта на стратегия, вижда демократизацията на процеса като пряко участие на всички заинтересовани страни в разработването на документа.
Високо оценен от професионалната общност акцент в бъдещата стратегия е необходимостта от развитие и поддържане на националния технически и инженерен капацитет. Ясният акцент в проекта върху връзката „състояние на сектора – наука – инвестиции“ е безспорно негово предимство, изтъкна Славчо Нейков от Института за енергиен мениджмънт. Според енергийния експерт Еленко Божков централно място трябва да се отдели на разговора как ще бъде преодоляна депрофесионализацията в сектора. За да доразвие мерките, които ще осигурят този процес, екипът на Министерството на енергетиката разчита на конструктивен диалог с всички заинтересовани страни.

Участниците в дискусията оцениха високо диалога при разработването на документа и отправиха своите послания за усъвършенстването му. По мнението на проф. Александър Тасев от БАН, подобен стратегически документ не следва да зависи от политическата конюнктура, а да осигурява приемственост при изпълнението на заложените политики.

Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България посочи, че отправна точка за оценка на проекта е дали той предвижда сигурна, чиста и достъпна енергия за потребителите. Според него, наред с включването на европейските изисквания към сектора в документа, той трябва да извлича в максимална степен конкурентните предимства на българската енергетика, свързани с възможността за постигане на разнообразен енергиен микс. Според експерта по климат, енергетика и зелени политики Георги Стефанов подходът при разработването на документа следва да бъде: къде искаме да бъдем през 2050 г. и какво правим, за да го постигнем. Председателят на КЕВР доц. Иван Иванов изтъкна, че стратегията трябва да бъде съобразена с възможностите на страната и целите й да бъдат хармонизирани с тези на ЕС.

Работата по проекта на енергийна стратегия продължава. Документът ще бъде синхронизиран с плана Енергетика-климат, който ще бъде актуализиран до м. юни 2024 г.