На 18 ноември на сцената на Културен център "Стара Загора" ще се състои премиерата на новия спектакъл на ДТ "Гео Милев" - "Хаос" от известния финландски драмагург Мика Мюлюахо.

Предлагаме ви предпремиерен разговор на журналистът Румяна Лечева с актрисите Симона Тодорова и Екатерина Лазаревска, които дебютират на старозагорска сцена в спектакъла. 

„Има два свята, светът на хармонията и светът на хаоса. Точно когато най-малко очакваме, те започват да се движат един към друг и тогава се ражда „Хаосът”, ни казва Мика Мюлюахо, който със своята творба шеметно ни повежда в епохата на постмодерна.

„Хаос” е част от трилогия, това е втората ѝ част и се играе само от жени, които се превъплътяват в близо две дузини образи. Дебютиращите актриси Симона Тодорова и Екатерина Лазаревска са избрани на кастинг сред 40 кандидатки от цялата страна. Режисьорът, Петър Денчев, стана популярен с модерните си и провокативните постановки.

Започвам разговора с уточнението, че гонзо журналистиката не е моя профил, и преди години, когато прочетох „Шокова доктрина” на Нейоми Клайн, …бях разтърсена. Те присъстват в „Хаос”, а аз искам да намеря отговор на въпроса: „Кой или какво забърква хаоса в живота на една жена?”

На Симона Тодорова и Екатерина Лазаревска са поверени централни роли в смешно-тъжната хроника от живота на три съвременни жени, учителка, психотерапевка и …журналистка, които ни представят неочакван разказ за смелостта, състраданието, любовта и се опитват да спасят човешката душа и в най-мрачните мигове.

Екатерина Лазаревска
Родителите ми са страстни почитатели на изкуството. По принцип не харесвам “идоализирането” но, фигурата, която най-много се доближава до тази форма на авторитет, е собствената ми майка. Благодарение на родителите ми още от дете изкуството съществува като важен фактор в живота ми, разказва Екатерина, която на 1 ноември получи дипломата си от НАТФИЗ, където завърши в класа на проф. Атанас Атанасов. Неочакваната намеса на много добри приятели са причина да кандидатства в България, а не в специалност „Графика” в Художествената академия в Берлин. В македонската столица Скопие завършва езикова гимназия.

Екатерина Лазаревска е гост-актьор в „Хаос”. Стара Загора много ѝ харесва, а работата си с режисьора Петър Денчев определя като важна стъпка в творческата си кариера. Била е няколко пъти в Скандинавия, а Мика Мюлюахо, според нея, е един от добрите драматурзи от постмодерна.

- Признавам, че съм почитател на скандинавското изкуство, традиции, култура - подчертава актрисата.
- В процес на превъплъщение съм, създавайки образа на учителката София и още поддържащи роли в „Хаос” - казва 22-годишната Екатерина Лазаревска. По думите ѝ всяка една от тях е пълен контраст с натюрела ѝ, следователно този процес изисква двойно повече енергия и фокус.
- „Хаос” е текст, чрез който се тестват социалните граници, патриархалните проекции дълбоко вкоренени в структурата на обществото и женското поведение. Пиеса за либидната енергия, половата борба и съществуването в постмодерното общество. Всичко е субективно, всичко е лично”- признава актрисата.

Най-голямата изненада? Това е хуморът, който блика на неочаквани места в драматургичния текст. След премиерата в Стара Загора има покана за друга роля, като артист на свободна практика, извън България, и не в Северна Македония.

Симона Тодорова:
На 24 години времето ми е разделено между театър „Гео Милев” и бандата "FUL", между Стара Загора и София, обяснява актрисата. Винаги съм искала да се занимавам не само с едно изкуство. Сега съм актриса в старозагорската трупа и вокалист на бандата. Първата ми роля на професионална сцена за мен е един голям шанс и късмет да играя в „Хаос” и да работя с Петър Денчев, един изключителен съвременен режисьор. Изведнъж пред мен се отвориха вратите на един нов свят.

Участието ми като ученичка в спектакъла „Влюбения Шекспир”, постановка на Пламен Марков на сцената на театър „Стоян Бъчваров” в родния ми град Варна за мен беше решаващо да избера актьорската професия. Според роднини, може би съм наследила прадядо ми Тодор Баръмов, който е бил цигулар, певец и писател. В училище не можех да си намеря място, признава Симона.
Моята преподавателка Лилия Абаджиева в Театралния колеж „Любен Гройс” ме формира като отговорна, дисциплинирана актриса.

Трудно е да изиграеш психотерапевт, без да познаваш професията, драматургичният текст е един водовъртеж от катастрофи, който не оставя пространство да дишаш. Аз съм от хората, които си представят сюжетите в картини, защото рисувам и когато си мисля за пиесата си представям една черна дупка, бездна. Това е хаосът на пиесата.

За първи път съм поставена пред конфликтни ситуации, от които не знам изхода, не разбирам и това много ме вълнува, това е една голяма провокация за мен. Начинът на писане на Мюлюахо е глътка свеж въздух в днешния ден. С работата ми с режисьора Петър Денчев ударих джакпота. Късметлийка съм да работя с един от най-модерните режисьори. Той е провокатор. Изключително интуитивен, най-интуитивният от всички, с които съм работила досега. Има сили и желание да отдели време на всяка една от нас специално внимание, за да формираме заедно образа. Не се чувстваш сам в работата си с режисьора. Ролята на психотерапевт ме води в дълбини, които не познавам и колкото по-дълбоко потъвам в работата, толкова повече разбирам, че има още път надолу.

Изключително ме впечатли монолога на Юлия и искам да Ви цитирам: „Има два свята – светът на хармонията и светът на хаоса, точно когато най-малко очакваш, те започват да движат един към друг и тогава се ражда хаосът. „

Хаосът е константен, и не виждам изход от него.
Не мога да не отбележа още, че когато чух музиката, композирана от Христо Намлиев за спектакъла, изтръпнах, разтърсваща е.

Текст на Румяна Лечева

Снимка на Екатерина Лазаревска - Петър Мавродиев

Колаж: Стоян Стратиев