Депутати от коалиция „ПП–ДБ“ дискутираха бъдещето на енергетиката с граждани и представители на бизнеса
Откровен разговор за енергетиката на България и бъдещето на Старозагорски регион проведоха с граждани и представители на бизнеса в Стара Загора депутатите Радослав Рибарски, Ивайло Мирчев и Мартин Димитров от коалиция „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“. Срещата беше проведена с подкрепата на Търговско-промишлената палата в Стара Загора.
В ролята на водещ влезе бившият зам.-министър на енергетиката и бивш шеф на КЕВР Станислав Тодоров.
В залата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ бяха дошли и работещи от комплекса „Марица Изток“, които зададоха много въпроси за бъдещето на българската енергетика, в които прозвуча и критика, и тревога. Работник в „Мини Марица Изток“ попита защо след като ядрената енергия се смята за „зелена“ точно поддръжниците на „Зелената сделка“ са отказали построяването на АЕЦ „Белене“ – проект, който би затвърдил енергийната независимост на страната?
„Всъщност, добрата новина от спирането на проекта АЕЦ „Белене“ на първо място е, че ако централата беше построена, сега комплекса „Марица Изток“ нямаше да съществува“, отговори Мартин Димитров. Той припомни, че възможност да подпишат договора за построяване на АЕЦ „Белене“ са имали и правителството на Станишев, както и правителства на Борисов, но не са го направили. „Договорът беше в ръцете им, но не се осмелиха да го подпишат, защото знаеха, че този проект няма перспектива“, подчерта Димитров. „Другата добра новина е, че миналата седмица нашето правителство окончателно затвори главата за АЕЦ „Белене“. Мотивите за решението са много, но най-важните са корупционния характер на целия проект, голямата сеизмична опасност на района и неблагоприятните прогнози за цената на тока, произвеждан от централата след съмнително голямата инвестиция в него“, обясни той.
„АЕЦ „Белене“ е типичният пример за корупционен модел, в който хората, които защитават проекта, знаят, че той не може да се случи, но имат изгода той да се влачи с години, за да могат да се облагодетелстват чрез него“, посочи Ивайло Мирчев.
Мартин Димитров говори още за финансовата политика на правителството, идеите за промени в данъчните закони, които трябва да пресекат злоупотребите. Според него има само един начин да се промени икономически региона на Стара Загора – като тук бъдат привлечени инвеститори, които отварят работни места с висока принадена стойност и заплащане.
Гражданите в залата поставиха и въпроса как ще бъдат защитени обикновените хора от безконтролно нарастване на сметките за ток, след като домакинствата бъдат принудени да излязат на свободния пазар на електроенергия?
„Битовите потребители запазват привилегията си за плащат по регулирани цени до 2026 година. Този период трябва да бъде използван за разяснителна кампания. Хората ще могат да преценят сами най-добре как да получат по-добра цена за потреблението си, защото конкурентния пазар на електроенергия ще даде възможност това да се случва“, обясни енергийният експерт Радослав Рибарски, който е зам.-председател на Парламентарната комисия по енергетика. „Когато небитовите потребители излязоха на свободния пазар, нямаше създаден компенсаторен механизъм за тях. Наложи се той да бъде изработен в рамките на няколко седмици. Сега такъв механизъм има и той може да бъде приложен при нужда за битовите потребители. Това дава допълнителна сигурност, че обикновените хора няма да се окажат в ситуация на шокова цена на електроенергията“, посочи Рибарски.
Радослав Рибарски говори и за значението на Териториалните планове за справедлив преход. „Периодът, в който трябваше да се задвижат тези Териториални планове беше времето на служебните правителства. Те обаче играха на „Разделяй и владей“. Цялото това време беше пропиляно. Днес един от ефектите на новите реалности е намаляването на добива на въглища от „Мини Марица-изток“, намаляване на мощностите на ТЕЦ 2. Целта на Териториалните планове е да задържи хората в регионите, в които са работели досега, въпреки тези ефекти. Предишните планове залагаха на извеждането на тези мощности от експлоатация. Този термин вече го няма нито в Плана за възстановяване и устойчивост, нито в Териториалните планове. В решението на Народното събрание също е посочено, че цялата инфраструктура на комплекса „Марица Изток“ се запазва като критична – тя ще съществува и ще служи. Не трябва обаче да премълчаваме, че е изтърван момента през 2019 година с възможността за договаряне на Механизъм за капацитет, който можеше да даде рамката, в която тези мощности можеше да бъдат запазени в едно финансово стабилно състояние“, каза още Рибарски.
„Инвестициите, които ще дойдат чрез Териториалните планове, са отворени за цялата индустрия, стига производствата да не използват фосилни горива. Затова всеки, който може да развие своето производство и да създаде допълнителна заетост, може да кандидатства по тези планове и неговите инвестиционни намерения да бъдат подпомогнати“, посочи Станислав Тодоров. Той беше подкрепен от Радослав Рибарски, който подчерта, че в момента тези планове са изпратени в Европейската комисия и всеки, който може да гарантира дългосрочна заетост чрез своите проекти, има възможност да ги реализира.
„Самият проект, обаче, все още не е разписан. Предстои да се види какви ще бъдат конкретните изисквания на ЕК, под каква форма трябва да бъдат предложените проекти. Заявяването на интерес е процес, който продължава и в момента. Разпределянето на тези средства ще започне едва, когато има одобрени планове по ясен механизъм“, обясни Рибарски.
Крайният срок, за приемането на Територалните планове за справедлив преход е края на тази година. В момента тече процедура за обществено обсъждане по Плана за възстановяване и устойчивост за изграждане на съоръжения за съхранение на енергия. Чрез нея всяко предприятие - консуматор или инвеститор ще може да бъде подпомагано за изграждане на такива съоръжения за съхранение на енергия. Обсъжда се и документацията за това, какви ще бъдат праговете за участие на малки, средни и големи предприятия, посочи още Рибарски и посъветва заинтересованите да следят сайта на Министерство на енергетиката.
Дискусията трябваше да приключи за около час, но продължи двойно повече. Депутатите от „Продължаваме Промяната“ отговориха на въпроси от различен характер, зададени както от представители на бизнеса, така и от хора, свързали от години съдбата си с комплекса „Марица Изток“.
Важни въпроси зададоха и много от кандидатите за общински съветници на Стара Загора от коалиция „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“.
Целият разговор можете да проследите във видео стрийминга, чрез който дискусията беше излъчвана на живо.
За кандидата за кмет на Стара Загора Димитър Чорбаджиев и за кандидатите за общински съветници от Коалиция "Продължаваме Промяната" и "Демократична България" гласувайте с бюлетина №66.
Купуването и продаването на гласове са престъпления!